Да го четем, макар че никога не е бил смятан за главен идеолог на вътрешната македоно-одринска революционна оргаизация. Но да го четем не от "редактирани" и манипулативно съкратени източници, изменящи смисъла на думите на големия българин от велешкото село Богомила! Из "Произход на революционното движение в Македония и първите стъпки на солунския "Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от берлинския договор" в "Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация", брой №8 от 19 юли 1919, стр. 2-3:

Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко нараняваше националното им чувство - създаде в душата на тоя милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна пред вид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на Гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските й нокти.
Лозунгът беше: далече от България! Не за това, че тя беше виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер.
Върху тези ясни и точно определени основи се образува първия таен "Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор", от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. организация.
Тоя комитет се образува в Солун при края на 1893 г., когато в България властваше Стамболов, известен не само със своята приятелска политика спрямо Австрия и Турция, но и с гоненията против македонците заради русофилството им: той не можа да търпи даже и македонската спестовна каса, основана от д-р Н. Янчев - съмняваше се да не би в нея да се крие някой руски дявол.