Първичните данни от един датчик са аналогични. Тези данни, във вид на волтаж, най-често, биват цифровани и преработени по-нататък.

Всеки датчик има своя калибрация, обикновено връзваща величината на първичния (аналогичен) отход с величината на измервания физически параметър. Обикновено тази връзка е зад цифроващото устройство.

Когато съм виждал разни шарени положения и викна "хайде бе!", джентълмените от другата страна започват да сочат пръсти. Аналистът, "масажиращ" данните вика "записващото устройство виновно!". Джентълменът по записване на данните вика "калибрацията виновна!" Джентълменът по калибраций вика "волтажът от датчика виновен!" Джентълменът по датчици вика "производителят виновен!" Производителят вика "майсторът дето инсталирал датчика виновен!" И всички в това време викат също "свръзката виновна!"

Моят личен опит е, че датните разсейвания започват от волтажа, увеличават се в цифроването, увеличават се в калибрацията, подлежат на мутаций, подлежат на записване (с неговите си разсейвания и мутаций) (йеп! някой път данни-"масажьорите" наснаждат данни от няколко датни записа, УСПОРЕДНИ датни записа!), и после вече говорим датния "масаж", което си е магия, демек "инжинерно решение", положено върху "опит".

Може би говорим за различно ниво на датна точност. Щом аз съм гонил разлики между няколко успоредни датни записа, може би моят опит не е съвсем успореден с опита на някой, за който един запис е достатъчен. Пък и датните мутаций са функция на оперативна среда; значи и там има разминаване! Радиационни парчета, електро-магнетични смущения, напраскани електрони, това-онова. Та аз описвах моя си опит. Който, в дадено отношение, е доста близък до описваните раздрънчвания с разните контролни алгоритми и прочие.

Иначе аз бях далече от твърдението, че моето мнение е единственото или най-правилното. Прекалено скромен съм за такива изцепвания! Всеки оформя мнение по собствен опит.