По времето когато Англо-Френският Конкорд и Руският Туполев 144 са били замислени, американската самолетна индустия е снабдявала 90% от пътническите самолети за нуждите на света. Доволни от това постижение в бизнеса, американците не са си давали много зор да харчат "излишни" пари за проектирането и построяването на свръхзвукови пътнически самолети, независимо че нуждата от тях е била факт. Французите и Англичаните от своя страна, са видяли шанс за себе си да запълнят този вакуум, заемайки позиция на световният пазар за пътнически самолети, проектирайки и построявайки свръхзвуков пътнически самолет. Поотделно нито една от двете страни не би могла да си позволи разноските, затова решават да финансират проекта по равно. Двете страни сключват договор на 29ти ноември 1962 за съвместно проектиране и производство на Конкорда. Започнали са построяването едновременно на два прототипа. Един в Англия (002) и един във Франция (001). Първият прототип е бил официално готов и е излетял на 2ри март 1969г., докато вторият е бил готов и излетял един месец по-късно - на 9ти април '69г. Масовото производство е било запланувано да започне през 1975г. До тогава проекта е струвал вече 1.78 милиарда долара, самолета е летял, достигайки многократно скорост от Mach 2.2 и е имал множество малки проблеми които е трябвало да бъдат разрешени. Преди обаче Конкорда да излети за първи път, на 31 Декември 1968г. излита първият Туполев 144. Руснаците от своя страна, са се надявали да завладеят същият сегмент от световният пазар на свръхзвукови самолети. От 1965 година насам, отношенията им със САЩ са започнали да се "затоплят" и след като от Американска страна не са щели да имат никаква конкуренция, шансът им е бил реален, в техните очи. Освен това, какво не биха дали за подобна световна пропаганда, та опитали са се. Надявали са се и на друг шанс. Цената на техният Ту-144 е била с $5 милиона долара по-ниска от тази на Англо Френският Конкорд, скоростта му е щяла да бъде по-висока (Mach 2.3), но пък е щял да има място само за 121 пътника в сравнение с Конкорда - 144 пътника. Плануван е бил за масово производство от 1974г. Американците влизат последни в това състезание. Осъзнавайки, че ще изостанат с много ако не се включат, правителството дава зелена светлина на самолетната индустрия да побърза с изпълнението на американският проект. Първият самолет е щял да стане готов доста по-късно от Конкорда и Ту-144, но пък е щял да бъде доста по-голям, по-модерен, по-икономичен и да преминава по-дълги растояния . Щял е да има между 250 и 321 места, да лети със скорост от Mach 2.7 и да струва $35 милиона в сравнение със $21 милиона за Конкорда и $16 милиона за Ту-144. Проекта е бил предоставен на Боинг да го изработи под наименованието BOEING 2707-300SST (Super Sonic Tansport) на 31ви Декември 1966г (виж забележката накрая). С предоставяне на проекта за изработка, са постъпили 122 заявления за право на покупка от 26 световни самолетни компании в сравнение със 74 заявления за Конкорда и нито едно за Ту-144. Първите два прототипа е трябвало да станат готови за 1973г., но преди да навлезнат във фаза построяване, на 24ти март 1971ва година американскиат сенат блокира правителственното финансиране. От никъде другаде не могат да бъдат намерени такива суми по това време и американският проект фактически умира. Дебатите продължават още години, целейки да блокират достъпа на Конкорд до американските летища. Проблемът е бил замърсяването на въздуха и звуковата ударна вълна която е била чувана на до сто километра от причиняващият я самолет. Постига се някакъв компромис, като първоначално самолетите са могли да кацат само на две от американските летища (Ню-Йорк и Вашингтон - дистрикт на Колумбия, ако не се лъжа), да намаляват скоростта до подзвукова на стотици километри от достигане на континента и други, които не са ми известни. С това се удря ефективна спирачка на развитието на свръх звуковата цивилна авиация. На 9ти Февруари 1969 г. излита прототипа на Боинг 747 имайки 490 места. На 22ри Януари 1970 г. влиза в употреба първият самолет от този вид, закупен от Pan American за въздушния път Ню-Йорк - Лондон, следван от множество други. Още първата година тези самолети са превозили над 7 милиона пасажери. Получените поръчки до края на първата година надхвърлят числото 200 за цена от $24 милиона на парче. Американците успяват да задържат търговското си надмощие в тази индустрия. Не вече! Доколкото разбрах от новините преди няколко дни, европейската Airbus, за първи път тази година е успяла да продаде повече самолети от Боинг. Състезанието продължава!!! Забележка. В началото на шестдесетте, американците проектират и изпробват NORTH AMERICAN XB-70A VALKYRIE. Това е тактически бомбардировач замислен да замести В-52. Биват построени два прототипа, единият от които се взривява по време на полет унищожавайки целият екипаж. Проектираната му скорост е била малко под Mach 3. Този модел си го спомням още от казармата (1962-64г.). Служих в зенитен полк, тук в България. Имахме го като малко алуминиево моделче, наред с останилите, вече на въоръжение в американската армия и тези на НАТО. Никога не влиза на въоръжение в САЩ, но поуките от него са били широко използвани за проектирането на SST, което дава от своя страна стратегическа аванта на американците за бързото му проектиране и построяване. Двата вида самолети си приличат изключително много. Да, ама не, казва американският сенат!