Ровейки по темата за Ме-264 попаднах на една много интересна специална разработка за нещо като наследник на Ме-264 проектиран с отчитане на всички недостатъци на предшествениците. Практически немците се отказват от идеята за огромните "летящи резервоари" с скорост 300 - 350км/ч. Решават да намалят бойния радиус, но да създадат истински пробивен бомбардировач. В средата на 1944г. германския авиоконцерн "Арадо" получава задание за създаване на бомбардировач - летящо крило с радиус на действие около 5000км, максимална скорост около 860км/ч и който да може да носи повече от 4000кг бомби. Към края ня 1944 проекта "Арадо" Е 554/1 е бил готов. На външен вид самолета е една невероятна кръстоска между В-2 и Valkyrie. Определено е доста трудно да се опише. Представете си В-2 с лека положителна V-образност на тялото. Ако кабината се приеме за център на гигантското крило, на по 70% от разпереноста на двете "полукрила" те се чупят под ъгъл около 35 градуса надолу, като на местата на чупките са поставени по един вертикален стабилизатор Има 6 турбореактивни двигателя BMW - 1 0 9 - 003A разположени един до друг в общ блок (като на Valkyrie) само че поставени върху горната част на тялото, наполовина стърчащи назад. Всеки двигател е с собствен въздохузаборник и изобщо с собствен обтекател. Те осигурявали макс. скорост 860км/ч а краис. - 715км/ч Екипажът се състоял само от трима души, пазположени в хермитизирана, добре остълена кабина в носа. Предвидено било въоръжение от две неподвижни оръдия в крилата и две стрелящи назад тежки картечници с дистанционно управление. Проекта разбирасе бил прекратен с падането на Германия. Въпреки че не бил осъществен, щото супер-самолет на се преви за няколо месеца, той показва съвършенно правилната концепция за развитието на стратегическите бомбардировачи десетилетия напред Включително и задължителното използване на ТРД дори при свръхдалечните бомбардировачи....