Ровейки по темата за Ме-264 попаднах на една много интересна специална разработка за нещо като наследник на Ме-264 проектиран с отчитане на всички недостатъци на предшествениците. Практически немците се отказват от идеята за огромните "летящи резервоари" с скорост 300 - 350км/ч. Решават да намалят бойния радиус, но да създадат истински пробивен бомбардировач. В средата на 1944г. германския авиоконцерн "Арадо" получава задание за създаване на бомбардировач - летящо крило с радиус на действие около 5000км, максимална скорост около 860км/ч и който да може да носи повече от 4000кг бомби. Към края ня 1944 проекта "Арадо" Е 554/1 е бил готов. На външен вид самолета е една невероятна кръстоска между В-2 и Valkyrie. Определено е доста трудно да се опише. Представете си В-2 с лека положителна V-образност на тялото. Ако кабината се приеме за център на гигантското крило, на по 70% от разпереноста на двете "полукрила" те се чупят под ъгъл около 35 градуса надолу, като на местата на чупките са поставени по един вертикален стабилизатор Има 6 турбореактивни двигателя BMW - 1 0 9 - 003A разположени един до друг в общ блок (като на Valkyrie) само че поставени върху горната част на тялото, наполовина стърчащи назад. Всеки двигател е с собствен въздохузаборник и изобщо с собствен обтекател. Те осигурявали макс. скорост 860км/ч а краис. - 715км/ч Екипажът се състоял само от трима души, пазположени в хермитизирана, добре остълена кабина в носа. Предвидено било въоръжение от две неподвижни оръдия в крилата и две стрелящи назад тежки картечници с дистанционно управление. Проекта разбирасе бил прекратен с падането на Германия. Въпреки че не бил осъществен, щото супер-самолет на се преви за няколо месеца, той показва съвършенно правилната концепция за развитието на стратегическите бомбардировачи десетилетия напред Включително и задължителното използване на ТРД дори при свръхдалечните бомбардировачи....

В САЩ винаги е имало тлееща болка по въпроса защо една малка (сравнително) Германия така успява да се опълчи на Майка Англия, САЩ, и СССР. И защо толкова много американски ресурси отиват в европейския театър на Втората Световна Война, след като СССР вече лее реки германска и руска кръв, и то няколко години преди реалистичната намеса на САЩ. От една страна, политическата линия беше "германците са били умо-помрачени фанатични говеда". И въпросът, от американските военни, служили във войната, беше: "как може германците да са били такива говеда, след като едва ги бихме?" И от там дойде втората страна на политическата линия, именно официалната нужда на американските историци (заплащани с правителствени пари, криво-ляво прикривани под разни "фондаций") да показват колко страшни и можещи и изобщо гений са били германците. Покрай тази втора политическа линия биват издирвани всякакви теоретически разработки за германска технология и възвеличавани до степен "а-ха да са литнали!" И от там идва забележителният факт, че огромната маса литература за германските самолети идва от източници, отпечатани на... английски. Германците че са имали превъзходни ТЕОРЕТИЧЕСКИ разработки - имали са. Тези крилни чупки на долу правят цялото крило (и тяло) пред двигателните входове да служат като компресор. Концептът е ползван от Б-70. Примерно. Американците са нямали такива теоретични разработки защото са били зад англичаните в реактивните двигатели. А англичаните пък са били зад германците. Но наблягането тук е на ТЕОРЕТИЧНА разработка! Ако гледам теоретичните разработки около мен, че то практически няма днешна аеродинамична и агрегатна аеродинамична/двигателна конфигурация, която да не е била разработена и ПАРАМЕТРИЧНО анализирана някога и някъде! Летящо крило? Ела гледай Дъглас какви превозни чудовища са проектирали още през 1950-те! Радарни скришки? Всичко сме знаели, брато! Тотално! Ама примерно някой друг бил намислил нещо подобно? Гледаш кой до къде е изпитвал разработката. Обикновено се е стигало до въздушен тунел, и толкоз. Да, ама до какво динамично налягане в какъв тунел и в какъв мащаб? Ако и до там не се е стигало, както е масовката велики самолети на картинка, пита се кой е отпечатал по-красивата картинка; снимка на мащабно макетче бие картинката, да... Спънката пред великите теоретични разработки често е била проста технологична слабост. Примерно източването на лопатките в реактивните двигатели при дълъг полет. Който проблем НЕ МОЖЕ да се разбере с нужната критичност до като не литне самолет и не му гръмне двигателят, с компресорни лопатки споени в окръзите... Едва в последните години, с металургичните технологий по "извайване" на една лопатка от един метален "кристал", разрешиха окончателно горния проблем. (И да спирам по него, че вече ставам скучен!) Друг пример са дяволските вибрационни качества на много от тези разработки... Подобни проблеми още мъчат самолетната замисъл... Още се умува по вибрационни анализи на плискащо се гориво, в резервоарите... И по други вибрационни съвъкупления... Аз наскоро засекох едни вибрационни структурни отзиви, и аналитиците по вибраций бяха така щастливи! Ами че моята засечена честота (въз основа на полетни данни) беше само 3 пъти по-ниска от предвидената... И още такива простички примера на великолепна теория, разбита от реалността... Та Арадо са имали много силни разработки. Теоретични. Въпросът е: било ли е възможно да станат ЛЕТЯЩИ? Даже ако Германия бе спечелила войната, и България си имаше правилната южна и западна граница. Горното беше като фон, при четене на данните за ТЕОРЕТИЧНИТЕ разработки на германски самолети от най-скорошната световна война. Според мен, полезно е човек да пуска по някоя мисъл в тази насока, към фона. За по-цялостна оценка на "а-ха да литне, ама не станало". Иначе "зверско евала" за интереса и ровенето за данни!

Kakvo shte kaje Sv Skromni za letyashtoto krilo, koeto shte vidite na http://www.obs.bg/~mitrev/LuftWafe.html ;) Ne razbiram ot aviacia, ama ... Mejdu drugoto slojih i "loshia" Me262 - spored men e dosta po-krasiv ot MiG15 :)))

Не знам доколко преценявам правилно, но на моменти май политическите пристрастия, а не любовта към авиацията и трезвото вглеждане във фактите взима превес. И МИГ-15 и Ме-262 са уникални машини. И двата самолета имат предимства и недостатъци, но са оставили своя отпечатък в авиацията. Интересно ми е какво мислиш за Ф-86 Сейбър?

Ф-86 Сабя към МиГ-15 е както Спитфайъ (Огнена Плюнка; всъщност вид муха) към Ме-109. Първите са по-аеробатични от вторите, но по-бавни и без блестящи крайности в летателните режими, и са по-леко въоръжени, по калибър. Обаче могат да завиват с по-малки радий, по-лесни са за оръжейно прицелване, и по-малокалибреното им въоръжение "ръси" конус от куршуми. В крайна сметка, за номинален пилот във Ф-86 (или Спитфайъ) е било по-лесно да се вреже в завоя на противника си и да разтовари стотици куршуми по него, с вероятност да го свали, от колкото за номинален пилот в МиГ-15 (или Ме-109) да се прицели в противника си и да го цапне с няколкото тежки снаряда от бавно-стрелящите си оръдия... Но до като пилотите на Ме-109 са били отлично обучени, и са можели да цапнат Спитфайъ с някой снаряд, то пилотите на МиГ-15 в Северна Кореа не са били така добре обучени... И са били дупчени на решето от Ф-86. Горните неща са добър пример как едно оръжие никога не работи само, а като част от оръжейна система. И обяснява до някъде американската мания към наричане на всичко "система"... Даже чукове и отверки...

Sv. Skromni otgovarya na sol, ama az go pitah za letyashtoto krilo na Raymar Horten, koeto dokolkoto znam sashto e praveno za transatlanticheski bomber. Znam che ima testovi poleti, na koito samoleta se e predstavil otlichno. Sled voynata dr. Horten e v USA ... ;) Za sol: Shto se otnasya do politika, ne obicham diktaturite, totalitarnite rejimi(nito psevdo-democraciite). A "komunizyma","socializyma";) i "nacional-socializma" dosta si prilichat.(poslednite dve i po ime, ako ne ste se zamislyali). Taka che ne tarsi pod vola tele. Ruska tehnika obache ne priznavam, nito italianska, donyakade i frenskata. Govorya kato cyalo. Na rusnacite evala na shpionaja. Ama sega se setih - motora na MiG-15 ne beshe li angliyski ??? :)))

За това че тази машина е творение на Horten - няма никакво съмнение Обаче като гледам размерите и (съпоставени с размера на вратата на снимката) - няма начин да е бомбардировач. По размер отговаря само на прихващач или щурмовак. И понеже схемата "летящо крило" е подходяща за всичко друго само не и за самолет които ще лети ниско над противниковите позиций, от където ще го заметват с всичко желязно попаднало им под ръка (гледано от долу летящото крило има прекалено голяма площ), то остава да е прихващач. Всъщност машината на снимката прилича на доста грубичък и ръбат прототип-първообраз на Horten/Go 229 (авангарден височинен прихващач "летящо крило" 1944-1945). При последния опашният "шип" е доста по дълъг, крилата са с доста по-голяма стреловидност и целят силует е много по "излизан". Това е едина от най-изящните машини които някога е била проектирана.Но като концепция между машината на снимката и Horten/Go 229 практически няма разлика. Но не съм чувал да са правени опити на базата на Horten/Go 229 да се създава свръхдалечен бомбардировач. Още повече че свръхдалечните разработки са прекратени към края на 1942. Проектирането на такъв самолет през 1944-1945 би била пълна глупост и разхищение на и без това направо микроскопичните останали ресурси.....

Da, tova e Ho229,(greshno narichan Go229 spored moya iztochnik) Spored sashtia se e rabotilo po svruhdalechen bomber, koyto taka i ne e bil realiziran. Moje bi naistina tova ne e svrahdalechnia, shtoto i na men mi se struva malak samoleta.

Митрев, първо искам да ти се извиня! Визирайки политическите пристрастия нямах предвид точно теб. Ама ти май много лесно палиш ;). Ето още един аргумент (според мен ), защо тази конструкция не е много перспективна за междуконтинентален бомбардировач. Аеродинамиката на летящото крило е "неутрално неустойчива", което ще рече, че всеки порив на вятъра или някое друго смущение променя посоката на полета. Самолета лети стабилно по новата траектория, докъто нещо отново не му повлияе. Ясно е, че за пилота натоварването ще е огромно ако няма достатъчно прецизна автоматика, която да поддържа курса без негова намеса и постоянно да компенсира нежелателните влияния. Мисля че по тази причина няколко години по-късно американците също са изоставили проекта летящо крило като вариант за стратегически бомбардировач. Неговият час удари едва когато изчислителната техника се разви достатъчно, за да може да реши задачата за поддържането параметрите на полета в реално време при отчитане на външните въздействия без постоянната намеса на пилота . В2 е доказателството за това. Иначе предимствата на тази аеродинамична схема са неоспорими.

Винаги ми е било интересно как се осигурява попътна устойчивост на безопашен самолет, още повече движещ се с прилична скорост.