Най-мощната междуконтинентална балистична ракета е SS-18(Модел-5) проектирана и констриурана in former Soviet Union, за която се подозира че е въоръжена с 10 750 килотона комплексни независимо насочващи се носители(MIVR), които както се подразбира от дефиницията могат да поразят няколко стратегически цели отдалечени на хиляди километри. Обективно погледнато 10 мгт ядрени единичен ядрен заряд или комплексни боегаловки са напълно в състояние да унищожат всяка една европейска държава до основи. Това далеч не е най-далекобойната руска МБР, защото съществуват свръхсекретни ракети, които имат практически неограчичен боен радиус и изстреляна от коя да е точка на земното кълбо може да нанесе комплексен термоядрен удар до коя да е друга точка от земното кълбо. Предимството на съветско-руската ракетна техника е отдавна известно на оръжейните конструктори от западните империалистически държави главно САЩ и Великобритания. В тази посока руските учени се справят до този момент най-успешно с разработката на всякакви класове ракети включително гореупоменатите, както и техните компоненти:ракетни двигатели с течно и твърдо гориво, конструкции, охладителни системи и разбира се добиването и поддържането на специфичното и изключително капризно гориво. Русия може да залага на междуконтиненталните балистични ракети и даже да проектира, изпитва и въвежда провилазерни щитове за тях и бойните им глави, но отбранителният проект на глобалният американски империализъм наречен “Инициатива за стратегическа отбрана”/SDI/ по всяка вероятност е операционен още от средата на 80те години като действат обикновени, химически, инфрачервени, ренгенови и даже импулсно-плазмени бойни лазери плюс корпускулярно оръжие, което на теория може да се използва даже срещу НЛО. Тези ултра-модерни лъчеви оръжия вероятно са разположени на система от спътници и биха парирали ракетно-ядрен залп срещу САЩ/NATO от страна на руската федерация или коя да е друга държава примерно Китай. По мои груби оценки едва 7-8% от изстреляните МБР биха доставили в орбита ядрените боегаловки, от тях максимум половината биха ударили целите си на територията на САЩ следствие активната противоракетна отбрана. Следователно примерно от 300 запуска едва 28 ракети орбитират бойният си товар, максимум 15 бойни глави удрят стратегически цели в САЩ. В същото време американците изстрелват своите МБР срещу които Русия разполага със съвсем ограничено количество противоспътникови лазерни установки почти всяка от които съоръжена с ядрена централа за захранване(!) и постигат почти пълно глобално аерокосмическо превъзходство с изключение над градовете Москва и Санкт Петербург. Резултатът от ракетно-ядреният залп при така описаната ситуация ще бъде пълно унищожение на Русия срещу което Щатите губят в най-оптимистичният вариант пет-шест града и част от силозите си. Реално погледнато единственият вариант Путин да предпази руският народ и държава от тотален ядрен апокалипсис е да спекулира с наличието на няколкостотин мегатонно термоядрено устройство, чието взривяване би довело като резултат до издухване на земната атмосфера в Космоса. През октомври 196ва година в района на Новая Земля е взривена 56 мгт термоядрена бомба, чиято ударна вълна обикаля Земята три пъти, първият път за 36 часа и 27 минути. Понастоящем вероятно няколко много по-мощни термоядрени у-ва се съхраняват в свръх защитени подземни бази и по всяко време в рамките на минути могат да бъдат изкарани на специални площадки на повърхността, където да доведат както до края на Русия, така и до края на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите