Балистическата ракета СС-27 Топол-М е разработвана в периодът 1993-1997ма години от Московсквият институт за Термални технологии по време на големият постсъветски упадък от времето на Елцин. Първият тест с нея е проведен на 20 декември 1994та година. До колкото си спомням базовият вариант носи единична бойна глава. Дължината на ракетата е 22 метра, ширината по-малко от 190 см, тегло 42,21 тона. Бойният й радиус е 10 000 км срещу 12 000 км за СС-18, но за разлика от нея има три не две степени, където вероятно се крие причината за твърдението, че могла бойната и глава могла да избегне кой да е ЗРК по света. Естествено обстреляна с мощен лазер базиран особено на боен американски сателит всичките й концептуални тактикотехнически характеристики татукси се неутрализират, защото по-високата технология винаги има принципно надмощие срещу грубата сила. Дължината на втората й степен е 8 метра и според мен тя може да извършва значителни маневри за заблуда в орбита за заблуда на NORAD и объркване на американската ПВО. По блестящата прагматична руска система стратегическото оръжие е базирано на камиони, които непрекъснато се движат и ВВС на САЩ никога няма да могат да унищожат по мой груби оценки повече от 25% от установките даже и при пълно денонощно използване на цялата си изтребителна и щурмова авиация в лицето на F-16 Fighting Falcon разработван в първата половина на 70те и приет на въоръжение през 1976та година и изключително опасният щурмови самолет А-10 Thunderbolt, който носи прозвището си "Отварачка на консерви" заради свръхмощното си и скорострелно 30 мм оръдие, което разпарва всякаква по-леко защитена бронетехника. Напълно излишно е да пиша, че останалите 75% ще стигнат до боен запуск и поне 33% от тях или 25% от общият брой на ракетите, които до колкото знам са няколкостотин бройки разхвърляни по цялата територия на Русия ще достигнат целите си с непоправими за американската военна машина и държава последици, стига да не бъдат спряни както написах по-горе от лазерно оръжие вероятно инсталирано на спътници на геостационарна и ниска орбита още от първата половина на 80те години в рамките на Рейгъновата програма SDI. Така че в крайна сметка в днешно време отдавна нещата вече опират само до високи технологии и ядреното оръжие е на път да се обезсмисли поради разработването на изключително сложни системи за отбрана срещу него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите