Летящо тяло се нуждае от контрол. Щом имаш контрол, имаш нужда да знаеш моментите (рискание, тангаж, крен) на летящото тяло, и удряш ограничения в контрола. Това значи, че трябва да знаеш номиналния маса център и неговите отклонения, в рамките на които контролът работи. Контролният отзив пък принуждава знания за маса инерция моменти. Следва че летящото тяло се нуждае от контролирани маса качества.

Идеалното, както казваш, е да няма нужда от баласт. Светът не е идеален. Всички космически спътници, вкл. космически кораби, за които съм добивал по-близки познания, са имали баласт. Спътниците типично са баластирани с неръждаема стомана, защото не отгазва; совалката може да е баластирана с олово, защото баластът е много далече от електроника и оптика (и отгазването от оловото, особено мръсен метал, не вреди).

Както разбрах от нашите хора по Совалка Маса Качества (това е цяла инжинерна група!), максимумът оловен баласт носен до сега е между 400 и 600 кг (зависи кого питам). Отделно баласт във вид на ракетно гориво.

Идеята ти Совалката да вдига нещо полезно вместо баласт - и да сваля орбитиращи отпадъци - точно лепва във философията на НАСА от преди катастрофата с ОВ-102, щото нали совалките били като пикапи, и както човек може да си натовари пикапа и да отпраши, без нужда Форд или Всеобщи Мотори да правят маса качества мисия анализ, защо совалката да не може да бъде натоварена и изстрелвана по същия начин, без Боинг (едно време Рокуел) да оскъпяват процеса с разни анализи и бъзикни...

Ако баластирането можеше да стане чрез полезен товар - щеше да бъде правено. Едно време совалката носеше в задното тяло редица газ-анализ бутилки и подобна апаратура; количеството променяно според баласт нуждите. Нещата се оказаха прекалено сложни - и вече баластът е само с олово. Слагането на нещо в багажника не е както да го сложиш в пикап; товарът трябва да бъде скачен към структурата, и следват анализи за газова безопасност, вибрационни качества, натоварвания. А ако в космоса този товар трябва да бъде обслужван? Космическа разходка, което значи харчене на пари... За сега оловният баласт изглежда излиза най-практичен и евтин, следователно най-ефикасен и ефективен. Прибирането на орбитиращи отпадъци излиза от въпрос, щом предварително нагласян товар не може да бъде използван за баласт.

Критичната мисъл по въпроса би трябвало да сравнява баласта на совалката с този в другите космически спътници и кораби, като процент от полезния товар. Ако усредним совалка баласта на 0.5 тона, и полезния товар на 10 тона (играем си с величини!), това прави максимум 5% баласт, сиреч баластът се мери с единични проценти спрямо полезен товар. Интересно какъв е баласт процентът на руския Союз, като представител на действаща капсула. Ако намеря някой възрастен колега да знае какъв е бил баластът на Аполо капсулите, ще го напиша.