Несъмнено научно-техническите разузнавания на страните-производители на пътнически свръхзвукови самолети са работили усилено. Но без да имам идеологическа привързаност към Ту-144 намирам този прякор напълно незаслужен. Той е пример на усилената работа и на дейците по черна пропаганда от онова време и аз просто не обичам да ми промиват двете или три оставащи мозъчни клетки.

Конкорд и Ту-144 са съвършено различни самолети. Приликите са естествени -- виж Боинг 707 и ДЦ-8, БАК 1-11 и ДЦ-9 и много други двойки самолети, строени с аналогични предназначения. За тях никой не твърди, че са копирани един от друг. Врявата, че Ту-144 бил копиран от Конкорд се вдигна, защото той пъв летя (само три-четири месеца преди Конкорд), пръв летя свръхзвуково и до катастрофата на Ле Бурже през май 1973 г. бе на път да влезе в строя пръв.

Разбира се, донякъде самите съвети си бяха криви за реномето си като копилачи и правячи на ментета. Туполев постига своего рода връх в кариерата си с копирането на Боинг Суперфортрес (Б-29 = Ту-4 на съветско въоръжение). Ту дотам се възгордява с това менте, че всичките по-нататъшни означения на неговите самолети (е, поне ония, които са известни в обществото...) свършват с четворка. Май имаше случай, в който някой се престрашил да пита Сталин дали все пак не е малко нечестно да се копира чужд труд. Вождът мъдро отвърнал, че научно-техническите постижения били завоювани от световната работническа класа и като първа страна на работниците и селяните по света СССР имал правото да се възползва от тях.

При все това в случая с Ту-144 и Конкорд и бегъл поглед стига, за да види човек, че става дума за доста разнородни начални замисли и различни крайни изделия. Ту е 20-тина на сто по-голям и емък, с по-широко тяло и по пет кресла на ред (2+3). Има двуконтурни двигатели. Двигателите първо са в една мотогондола под тялото, а после в две гондоли много близо една до друга. Електрониката е аналогова.

Замисълът е сгрешен и издава господството на сгрешени съветски догми от онова време -- че двуконтурните двигатели са по-икономични (не и в свръхзвуков режим!), че те следва да са най-близо до надлъжната ос на самолета (не и ако това изисква дълги и тежки заборни трактове!), че цифровата електроника не е по-обещаваща от аналоговата, че удобството в салона не е важно ...

Многобройните и разнообразни историйки за съветски опити за сдобиване с Конкорд-ски данни са забавни, но нито една от тях не е документирана, не е стигано до съдебни дела. Западът стига най-близо до обнародване на подробности относно разузнавателната кампания срещу Конкорд при шумното изхвърляне на над сто съветски дипломата от Лондон през 1971 г., но все пак от случая излизат само слухове, нежели твърди данни. До дела и публикуване на подробности СЕ е стигало при други опити за крадене на авиационна техника -- например при шпионаж спрямо Ролс-Ройс преди точно 20 години, в резултат на който британец бе осъден на дълга присъда, а СССР се сдоби с данни от РБ211-535, които отидоха за разработка на ПС-90.

Не че съм наивен и се съмнявам, че е имало такива случаи! В основни черти се знае, че съветското разузнаване се е стремяло към придобиване на данни за цифровата електроника на Конкорд и конкретно уредбата за автономно управление на силовата установка (и най-вече на сложните входно-изходни устройства на мотогондолите), произведена от Лукас. Накрая се стига до открито искане за закупуване на същата система, което е отхвърлено от Коком.

Не че Ту не се справиха и без Лукас. Овладяха входящия и изходящ потоци на двигателите. И тогава опряха о това, че двигателите им изискваха форсаж при експлоатационен полет... Но и с това се справиха най-накрая, като монтираха турбореактори. Но със закъснение, което ги лиши от гръмка пропагандна победа.

Въобще, Ту-144 изобщо не губи заради някаква неспособност на съветите да откраднат конкордска техника. Той губи, защото след смъртта та Андрей Туполев към края на 1972 г. няма кой да го закриля. Синът на Ту Алексей е явно мекушаво номенклатурно дете, неспособно да псува, храчи, удря по маси и пие водка като тати. Към това се прибавя резил на резилите, когато самолетът пада на най-крупното световно авиационно събитие. После се сипят нови удар след удар, когато капиталистите успяват да вкарат Конкорд в строя първи. Навръх на всичко точно по това време съветското стопанство, въпреки привидната си устойчивост минава от застой към фалит. И каква е файдата вече да се занимаваш с една станала непрестижна програма!?

И още нещо -- парадокално, но може би факт е това, че именно самостоятелното справяне с проблемите е отнело от Ту-144 поддръжката на влиятелните съветски разузнавателни кръгове: "щом не им трябваме и следователно не можем да се финансираме по тяхна линия, да си е--т м-----е!"

Иронията е, че ако съветите наистина бяха копирали Конкорд, те щяха да имат напълно скопосен самолет. За един представител на висша технология Конкорд е доста (и напълно оправдано, както се оказа) примитивен! Компактният планер, побиращ заветната стотица пътници би бил играчка за съветите. В разположените на 2/3-ти от разпера леки и малки мотогондолки щяха да живеят четири чисти турбореактора от 50-те години -- вариант на АМ3 от Ту-16, да кажем. И ако бяха копирали конкордския път на най-малкото съпротивление в тези отношения, съветите щяха да имат много повече време и средства за едно достатъчно добро доработване на аналоговата електроника (че и за шпионаж, ако щеш) и -- тараа-а!!! -- те ти една напълно прилична (и приличаща на Конкорд!) сто-четирсе четворка!

Което е в повече, те като нищо щяха да спечелят и пропагандната война в смисъл, че щяха да се смеят последни. Ето защо -- Конкорд от начало до край си остана возило за много малък кръг богати хора. Произведените бройки общо-взето седяха по стоянките -- активно се ползваха само три-четири самолета (по два на експлоатант), които се ротираха. А съветите наистина готвеха Ту-144 за ширпотреба. Щяха да направят поне едно педесе бройки и да ги ползват всяка една доста по-интензивно, отколкото Конкорд. И днес всички щяха да говорят за това, как именно Ту-144 бил пробил пътя напред, докато Конкорд останал в ролята на едно камео...