Серията Аполо са ползвали течно гориво (втечнени газове). В резервоарите с течна газ е имало нагреватели, които да я изпаряват - че тя да добие протекаем вид за горивната система. Специфично в резервоара, където става взрива, е имало втечнен кислород и нагревател за 6 волта. Който е бил оригиналния нагревател. Преди инжинерните спецификаций да заменят захранващия нагревател волтаж от 6 на 12 волта. Нагревателят преминава качествен контрол и интеграционен контрол преди смяната на волтажа. Значи, резервоар/нагревател биват обявени за полет-налични като система. Подробностите по нагревател/волтаж вече стават като апендикс на полет-наличност удостоверението. При сглобяването на Аполо 13, удостоверената резервоар/нагревател система бива скачена с другите системи - които са били със сменения волтаж. Един вид, различията във волтажите биват покрити от удостоверенията за полет-наличност. Нещастна случайност, да! Когато по време на полет течният кислород във въпросния резервоар трябва да бъде загрят за употреба, 6-волтовият нагревател бива подложен на 12 волта. И става взривът. Сега, цялото горно обяснение е с цел да посоча, че взривът е породен от устройство, ЗАМИСЛЕНО да отдава енергия към горивото! И тази енергия бива отдадена в максимално-опасните условия на чист кислород. Тези две подробности липсват от предполагания първичен взрив в обсъждания самолетен резервоар. Някъде в къщи имам повече данни по издънката с Аполо 13, но ще ми вземе усилия да ги изровя. Надявам се, че наличното обяснение достатъчно раздалечава двата резервоарни взрива.