Аз не успях да изкажа идеята си. Напоследък с времето съм много зле. Съгласен съм с всичко което си написал, oceanman. И всъщност идеята ми е точно в тази насока. Ще се опитам да я опиша накратко, защото пак трябва да избягам.Дано успея. Става въпрос за това, че интуицията на човек се ръководи не само от интеграцията на досегашния опит, а и от наш вътрешен "камертон", който може да се нарече например "код на хармонията". Звучи много високопарно, но сега за друго не се сещам. Този код може да се изрази в цифри. Това е така нареченото "златно сечение". Само че това е цяла наука, а не простото съотношение (sqrt5-1)/2. В днешната електроника никой не се занимава с хармонични редове отговарящи на реда на Фибоначи. Всички се борят с известните вече нелинейни изкривявания и с интермодулациите на кратни честоти. А в същност тайната на красивия звук е в генерирането на хармонични отговарящи на "златния" ред. Това е причината някои поръчкови лампови устройства да имат коефициент на хармоници стотици проценти. Това дава индивидуалност на звука, а не на конкретното устройство. Звукът става жив, защото носи характеристиките на живота, а не на желязото. Единственият емпиричен резултат в тази насока, който ми е известен, е съветът съотношенията на размерите на тонколоните да са според златното сечение, както и ,желателно, размерите на помещението. Но това далеч не е всичко, което може да се направи. Ако съзнателно търсим хармонични редове от този тип в честотните разпределения, местни резонанси, дори при съотношенията на напрежения и токове, най-малкото можем да си спестим голяма част от разочарованията на чисто емпиричните проби и грешки. Сигурно съм написал голямо дъра-бъра, но нямам време да редактирам, тъй че не ме съдете много строго plz