> Като мерило използвам своите си уши.

Точно в това е въпроса - така си абсолютно прав и точен, но само за себе си, защото твоите уши са уникални и никой друг не разполага с тях. Още преди да се родиш обаче, някои умни хора са разбрали, че слуха е напълно индивидуален и са решили да измерят и дефинират границите и параметрите на средностатистическия човешки слух. Затова избрали контролна група от добре чуващи млади хора и направили експерименти с тях, използвайки най-модерното и точно оборудване за времето си (в транзисторно изпълнение BTW). Тогава се появили известните ти факти, че човек чува в диапазона 20-20000 Hz, като слуховото възприятие е нелинейно и зависи от силата, честотата и посоката на сигнала, дори от конкретното физическо и психическо състояние на индивида, с комфортна гръмкост до около 120dB SPL и др. Затова и цялата звукотехническа апаратура била съобразена с изводите от тези изследвания, дефинирани били съответните параметри на които трябвало да отговарят усилватели, декове и т.н. за да се гарантира точното възпроизвеждане на референтните сигнали и се появили някакви рамки и стандарти, които производителите започнали да съблюдават. Естествено, хората продължили да се раждат с индивидуални слухови характеристики, техниката напреднала, изследванията също се променили и т.н. В днешно време е установено например, че съвременното поколение чува по-лошо от референтните групи, измерени през 60-те години на миналия век. Най-високи честоти чуват бебетата (до около 20-22 kHz, –10dB SPL), като с напредването на възрастта слуха постепенно отслабва и един 40-годишен човек чува 12-15 kHz, –10dB SPL. Някои хора например чуват перфектно, от гледна точка на честотна характеристика, но пък имат изключително лош музикален слух, докато при други е обратното. По-интересното е, че има и една група хора, определящи се като супер-мега-ултра-хай-енд маниаци, които чуват всичко и твърдят, че хващат едва ли не разлики като инверсен младши бит в референтен синусоидален CD сигнал, посока на кабели и т.н. Обикновено те не са и чували какво е това аудиометър и за какво се използва, камо ли да са си правили аудиограма на своя перфектен слух. Обикновено резултатите при такива индивиди са плачевни – неравномерност над 30dB SPL в графиките, както и драстични разлики между двете уши – някои от тях направо са за протезиране със слухови апарати. Случайно обаче, аз се занимавам имено с внос на прецизна медицинска аудиомтерична апаратура и имам некои наблюдения относно това какво си мислят, че чуват хората и това, което действително се подава като референтен сигнал. А тази апаратура не е шега работа – калибрацията на някои елементи в референтните предусилватели се прави с измервателна на Bruel&Kjaer, струваща EUR 500000, в специални условия, с микрофони, които се пренасят от една стая в друга с кутии, големи колкото 29” телевизор и т.н. И о, чудо – в аудиометричните предусилвателни и усилвателни стъпала няма нито една радиолампа!!! Как е възможно това?! Само гадни транзистори, даващи параметрично калибриран сигнал по линията генератор-усилвател-трансдюсер с максимален допуск на грешката в обхвата 0-20000 Hz от порядъка на 0,1 dB!

Ама и аз се отнесох, цял ферман стана

Както и да е, слушай си лампите и бъди жив и здрав, но не разправяй на останалите колко пълен “с въздух и детайлност” е възпроизведения и украсен от тях звук. И ми се обади някой ден да ти направя една аудиограма, за да разбереш какво действително чуваш. А ако доведеш и някой приятел с когото спорите, защо еди какво си звучи глухо, кънти или стърже за него, а за теб не, веднага ще се разбере в кои уши е проблема.



Mixy