Много хубава тема отвори!
За пръв път чух SACD в един аудиофилски клуб в Worchester, MA миналата година.
Честно казано не помня марката на плейъра (доста нови работи имаше там), но беше от порядъка на $ 15 000. За сравнение използвахме току-що издадения SACD запис на рефетентното парче "The Chosen One" от албума "Avalon" на Roxy Music. Същото парче помолих да ми пуснат на плоча. Грамофонът беше Thorens TD190 рамо SME и доза Kiseki Purpleheart, по моему всичко за под $2 000.
Поне 4-5 пъту слушах ту едното, ту другото. Та оттам и извода за черния винил!
А иначе нови плочи се намират, и нови заглавия излизат, ама цената е от $30 нагоре.
Колкото до "Flag" на Yello, той си е по принцип еталон за качествен запис. Аз също имам плочата и компакт-диска и винаги приключвам такъв вид спорове просто като оставя слушателя да се убеди сам. Е, тук-там някоя пуканка може и да има но какво от това. То и в концертната зала някой ще звеме да се изкашля, друг се намества със скърцане на стола, ама никой не роптае, нали?
Сега за начина на запис. Преди време ми попадна плочата Zoolook на Jean-Michael Jarre. Този албум е записван цифрово. Години по-късно ми попадна същия албум на CD менте производство на Унисон. Света Богородичке! Въобще не изтраях дори 5 минути и го върнах на пазара. Реших да го потърся оригинален и след месец го намерих при един приятел. Какво беше учудването ми, когато пак чух същата отврат !!!
Ха сега де!
Дълго се рових във всякакви теории и накрая реших да не се затормозявам излишно. Обяснение сигурно има и то ще може да се даде единствено когато стане ясно как точно чува човекът. Неврофизиологията и досега не е отговорила еднозначно на този въпрос, камо ли да бъде анализирано кои точно характеристики на аудиосигнала дразнят слуха и кои - не.
Дотогава ще има догадки, проби и грешки. Много грешки.