значи спора в какво се превърна -
в спор между "висока вярност" и "висока приятност"
ма моля ви се не се връщайте на теми от 70те години и куадрото
аз пък съм сигурен в нещо друго - имаме следната ситуация -
състав (джаз, класически камерен или какъвто и да е, но акустически инструменти)
свирят нещо в помещение с минимална собствена акустика, "сухо" тъй да се каже..
по време на свиренето се прави запис (да не уточняваме с какви микрофони....на какъв носител...чрез какъв смесителен пулт....цифров или аналогов...че пак ще почнат безмислени спорове )
по време на свиренето в залата има минимален (за да не повлияе на акустиката) брой слушатели (но все пак достатъчно за обективноста)
след като слушателите са чули "живото" изсвирване им са пуска записът веднъж през транзисторен усилвател, веднъж през лампов
или в каквато искате последователност
е, аз съм сигурен, че (признавам) дори и да звучи някак си кухо, сухо, бледо, или както там го наричате - транзисторният ще е "по-близо" до звученето на състава в заличката.

да оцветим музиката, като й прибавим малко специфични изкривявания в следночестотната област, да й направим пластична операция....какво значение има като не е ОРИГИНАЛЪТ ?
какво значение има, че китарата на едикой си звучала прекрасно на усилвателя Х ?
ако едикой си не е много добър китарист и инструментът му не струва петцифрена сума в долари, и му личи на звука - ами аз искам да го чуя подяволите, а не да се оцветяват и поправят дефектите и липсите в ОРИГИНАЛНИЯ звук