За хармониците:
Хармоници се мерят според DIN45500 (това е единственият досега стандарт за HI-FI, създаден май през 70-те години). Номерът е следният - подава се на усилвателя синусоидолен сигнал 1 kHz, и се гледа нивото ЧХ на изходния сигнал, който не е 1 kHz... т.е "хармониците" които се получават. Много силно зависи от мощността на усилване, почти постоянен, в един интервал (да кажем при свестен усилвател до около 80-90% от мощността). После с нарастване на мощността почти лавинообразно нараства.
Според проучвания нормалните хора не усещат под 3% такива изкривявания, а според DIN те трябва да са под 1% (затова доста от производителите пишат 0.9%). Също според DIN мощността на усилвателя се мери при 1% изкривявания (говорим за хармонични, клирфактор, или THD както му викат).
"Майсторите" трябва да мерят и интермодулационни изкривявания: когато освен 1 kHz се подаде и по-ниска честота - тогава се гледа как си влияят една на друга - и има някои схеми на усилватели, които имат страшни такива афакти, въпреки, че THD им е малко. Други усилватели пок имат лоши хармоници при ниските честоти, ама никой не ги мери.
И още нещо, както бях писал по една друга тема - при ламповите усилватели се получават четни хармоници, а при транзисторните (полупроводниковите) са нечетни (това не мога да ти кажа защо е така - не съм толкова навътре). Но интересното е, че човешкото ухо приема четните хармоници като приятно звучащи, а нечетните като неприятни (и това не знам защо е така). Затова лампов с големи изкривявания (а те там наистина са големи) може да звучи по-добре от транзисторен с малки. И накарая за говорителите (тонколоните) - ми те имат такива хамоници при ниски честоти (там където винаги им е бил проблема), че могат да обезмислят доста от усилвателите. Ако пък тонколоните имат фазоинвертор (басрефлекс) - майката си трака. Тук говорим за вярност на музиката, а не за мощност - там където се гони мощност, не винаги се гони вярност. Затуй няма по-добро от хубав усилвател клас-А. Познава се по греенето, ако топли цялата стая, а е само 30 вата - значи е супер .

Тук се опитвам да говоря за нЕкои принципи (вапреки, че не са ми много ясни). Естествено, че може да се направи хубав усилвател клас АВ (А+В), но това изисква доста настройки и корекции (които при интегралните са направени в завода почти - и това им е хубавото, ама пък термичния режим е кофти, защото .. да не обяснявам, че стана дълго), а също и свестни компоненти. Не може да се каже, кое по принцип е добро или лошо, защото "всяко стадо си има мърша". И заради това са измислили хората да се мерят някакви параметри. И затова тарикатите ги мерят "тарикатски" - мощност при 4 Ома, а хармониците при 8 Ома (и с малки букви пише half power). Никой не дава интермодулационни изкривявания, да не говорим, че рядко се споменава ЧХ при какво отклонение е, а пък едва ли някой вече я чертае.

Между другото, преди 10 години си взех един магнетофон TASCAM - френски. Всички характеристики бяха измерени, и бяха написани ра ракъ в една бланка, с подпис и печат - не се бъзикам. Не че бяха нещо върховно, но това значеше, че този апарат е измерван, и тогава е написано какво може (той беше почти студиен, и имаше доста "ефекти"). Ама скоро го продадох на един дядка, че нямах много ролки за слушане - ама това е друга тема.

Та искам да кажа, че ако някой иска - може да направи нещо хубаво, и ако знае и как - то може да стане доста хубаво. . За мене е малко смешно да се "връщаме" към лампи, но ако трябва - и натам може да се отиде. Ама наистина е смешно, старият касетофон Hitachi да свири по-добре от минисистема на Technics или JVC, модел от 2000 г. ?! мАй хората които са правили нещата както трябва, вече са напуснали големите фирми, или са се пенсионирали, и правят "на частно" усилватели в гаража ?!

Баси, като видях що глупости съм изписал, - моля да ме извини, който го чете..

Редактирано от Kocтaдин на 15.01.03 10:30.