|
Дълги години се опитвах да си внушавам, че това не е така, че е тъпа случайност, недоразумение, грешка и т.н. но усещам че е време да погледна реално нещата, да ги приема, да разбера защо са така и как да действам занапред. Предполагам е астрологично заложено. Колкото съм по-добра с хората, толкова повече ме намразват и се държат отвратително. И то има хора, на които съм направила много голямо добро и това добро не е нито напрапено добро, нито е добро според моята лична преценка, а според всички, и са ме помолили изрично за помощ и после са ми благодарили с думи и като е свършило вече стават много зли или просто се покриват и дори се сърдят ако ги потърся да ги питам как са, все едно съм голям досадник, който отнема от ценното им време. Изобщо не искам вечна благодарност, но пък да се държат все едно съм им навредила, а не все едно съм им помогнала също не ми изнася. Околните дори се чудят и питат Ама тоя или тая що така се държи, кво си и направила. И аз Ами добро и направих. Аааа не, не може да се държи така ако си и направила добро, нещо много лошо трябва да си направила на този човек. И така. Това нещо на какво може да се дължи и да престана ли да съм добра с хората при положение, че животът непрекъснато ми демонстрира на практика правилото Направи добро, изяж лайно.
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
|
Защо хората ме намразват като има направя добро
