Как ще е лесна? Как ще си щракат с пръсти? Това е една от най-стресовите професии, почти наравно с лекарите. Говоря за клиничните психолози и психотерапевтите. Срещаш се с най-болните - задължително има опит в клиника с тежки умствени изоставания, тежък алкохолизъм и деградация, с шизофрениите и упадъка на личността, с депресии, които и от ЕКТ не се влияят.... С деца с изоставане, аутисти, с родителите им, които отказват да приемат, че нещо им има. С хора с онкологични заболявания, с консултиране на чакащи трансплантация.... С жертви на насилие - деца!!! и жени.... След това в групата на "здравите" и техните проблеми, които не са по-леки.... И при които единственото положително от другите изброени по-горе е, че те поне имат шанс за подобрение и развитие..... а не е така тежко да гледаш как някой гасне. Но в работата и с тях ти отдаваш от своята психична енергия. Един добър практикуващ терапевт има по 10 клиента/пациента на ден. Това колко часа е? Как става превключването от един на друг? Защо мислиш се водят записки - не за да анализираш в последствие, а и за да си припомниш за кого става въпрос.
Също така ходят на пикови места - природни бедствия, атентати, войни.... правят кризисни интервенции. Има клиенти със суицидни мисли.

И най-вече огромна грешка правиш, напротив - носят отговорност. В риск са да си загубят професията, да бъдат осъдени. Непрекъснато. Ако не успеят да вентилират от работата, това се отразява на личния им живот. Професията е желана, защото в днешно време много хора се усещат, че така, както вървят нещата - не бива. И че има и друг начин. И се опитват да го потърсят, да преобразят себе си на първо място, а след това да бъдат от полза и за другите, имат такава потребност.... Защото обществото е болно и има нужда от психическа култура. Както има нужда от образование, спорт и изкуство.

Говориш ми за мързели... в тази професия непрекъснато се налага да импровизираш, непрекъснато се срещаш с нови хора, котио един с един не си приличат и никъде не пише по книжките с кого как да се действа. Знанията са само за някакъв бекграунд. Опитът е важен, но никога не е всичко. Трябва много труд, много работа над себе си постоянна, постоянен контакт с колеги, семинари, обсъждане, супервизии.... и обучението продължава с години, в които човек няма как да се храни от тази работа. Заплатите в клиниките са ниски, а работата е най-черната.
По време на обучението, ако човек има някаква предразположеност, понеже то е изключително интензивно и болезнено, понеже вадиш от себе си, има опасност да направят психична криза, вкл. психоза.... вкл. да се отключи шизофрения.

Така че провери си източниците. Това че 2 певици решили ей така да походят на лекции, не означава, че ще изминат целия път в тази професия, който е минимум 10 години квалификации, обучения, лична терапия, супервизия.
Много наивна представа имаш - медийна.

И на всичко отгоре - това не е дори занаят, а изкуство. Защото е като да свириш на струните на нечия душа. А за да го можеш - преди да се научиш, първо трябва да свириш на своята. А за да го можеш, трябва да имаш и талант поне откъм това да имаш по-голям диапазон. За да усещаш и у другите. Защото ако ти го нямаш, не можеш да се докоснеш до него. Трябва да го развиваш в себе си. А това е болезнен процес. Трябва да си изпитал силна болка, за да можеш да я видиш. Трябва да можеш и да я понесеш. И това е доста трудно, повярвай ми. Да стоиш стабилен, каквото и да видиш, каквото и да чуеш. Истории за насилие, смърт, катастрофи, чернилката на човешката душа. Да я приемеш и да останеш чист.



- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 20.01.13 22:11.