"Обаче някак си ти е по-лесно във връзките с приятели..Някакъв страх има..Като че ли си убедена, че ще бъдеш наранена, че ще загубиш...и въобще не си заслужава да започваш нещо трайно"
Много добре обясняваш :) Като страх, аз не го чувствам така, аз го чувствам, че не искам да съм зависима или да е зависим някой от нечии или мои чувства, затова е по добре да не влизам в нечия душа, пък е ставало и не е хубаво като краен резултат. То трайни неща няма мисля, всичко идва и си отива, планетите, чувствата, на кой по рано, на кой по късно
Приятели и познати много, мога да разчитам и да давам, но не е задължително, всичко е на добра воля и затова спори, при връзките е друго, някви задължения, може и условия, има ли такива работи всичко се сгомнясва То това не е като да свършиш някаква работа и затова да получиш определено възнаграждение-пък накрая така се получава, че някой си смятал, че не е получил достатъчно, ами като не е- да ходи си го търси другаде. И аз може да смятам, че заслужавам повече, но и да пищя на умряло и да изисквам-това няма ми помогне
За партньора и за обвързване без подпис и аз така смятам, другото е все едно са ме сложили в клетка и колкото и да ми е добре, все искам да излетя навън да видя дали пък въздуха не е друг
Кампания може да се каже, проект за разширяване в дадена сфера.
Правя опити от юли, а го мисля отдавна, но нещо все ме спъва... при цялото ми желание, средства и енергия която хвърлям.. и какво, чак догодина ли, аз нямам търпение да чакам, имам чувството, че ще се изхабя дотогава емоционално
|