Всички тела във вселената се отблъскват помежду си с гравитационна сила. Тази сила обаче се екранира от всеки материален обект във вселената.
Когато сме близо до планета например, тя екранира силата на отблъскване от вселената, находяща се зад нея по отношение на нас например. В резултат ние сме притиснати към тази планета от силата на отблъскване от останалата част на вселената, находяща се не зад планетата.
Тази идея дава едно интересно обяснение на ускоряващото се разширяване на вселената, което наблюдаваме.
Да, интересна идея!
Но Слънцето е едно малко петънце на небето. Ако то не ни привлича, а екранира отблъскването на Вселената, значи отблъскването е колосално, а като вземем предвид и това, че екранирането не зависи от размерите на тялото, а от масата му, значи отблъскващата сила прониква дори през телата, екранира се една нищожна част. Една неутронна звезда с масата на Слънцето екранира колкото него, а диаметърът и е само няколко километра, а ако и неутронната звезда не екранира всичката отблъскваща сила зад нея, ако е вярна хипотезата за черните дупки, значи колосалността на отблъскващата сила е безгранична, а след като отблъскващата сила е почти безкрайна защо ускорението на разширението на Вселената е толкова малко?
|