Е , остави го да се мисли за къкъвто си иска , всеки има самочувствие някакво за себе си . Но да не се отклоняваме в личностни оценки . Ти как мислиш , съществува ли тъмната енергия ? ами защо не се проявява например тази тъмна енергия в нашето пространство , имам в предвид , пространството между обектите на земята или пък в пространството между атомите , на микро ниво ? Казват че това би могло да е енергията на вакуума и същевременно отричат съществуването на етера вакуума . Е отричат го само Айнщанистите и някои антирелативисти , май че има и релативисти които не го отричат . Той и самият Айнщайн не го отрича , допуска го . Но този опит на ММ през 1881 , дава отрицателен резултат и тогава официално го отричат . Но аз четох , че през 1927 г ако се не лъжа , опита е повторен със много по добра и чувствителна апаратура и тогава били открили ефирен вятър . Ето и една статия за етера :
ДА ЖИВЕЕ ЕТЕРА ИЛИ ОЧЕВИДНОТО И НЕВЕРОЯТНОТО ВЪВ ТЕОРЕТИЧНАТА ФИЗИКА (преведена от руски)
Предлагам на вашето внимание статия на физика Юрий Алексеевич Обухов и радиофизика, кандидат на техническите науки Игор Иванович Захарченко, в която се разглежда сложната ситуация във физическата наука в резултат на погрешната трактовка на опитите на Майкелсон и Морли.

Въведение
През 1881 г. американският физик А.Майкелсон извършва исторически експеримент , решен да определи скороста на земята относно етера. Измервайки фазовото преместване на светлинните сигнали в ортогонални оптически линии на интерферометъ, разликата се оказва нула при всякаква ориентация на уредите. В последствие експериментът е бил многократно възпроизвеждан от Майкелсон съвместно с Морли давайки същият резултат. Експеримента оказва историческо огромно влияние на цялото по нататъшно развитие на теоретичната физика.

Все едно трябва да отбележим , че интерпретацията на експеримента на Майкелсон-Морли се е осъществила от позицията на класическата механика, и в това се е изявила парадоксалноста на ситуацията: Установяването на етера и скороста на земята относно него са осъществени с помоща на механика,в основата на която са заложени ровноправни инерционни системи, изключващи абсолютна система за сравнение. Това и предопределя погрешната трактовка на опита, и изключва възможноста за алтернативно обяснение. В този дух е оформено отричане от коцепцията за етера(изразен в построяването на специалната теория на относителноста - СТО), а принципа на равноправието на инерционните системи на отчитане(наречен принцип на относителноста) става фундамент на съвременната физика. Съгласно този принцип,всички природни закони са еднакви във всички инерционни системи за сравнеие, тоест уравненията описващи физичните закони са инвариантни относно преобразуванията на координатите и времето на една система относно друга. Този принцип е пълна противоположност на концепцията за етера, за която е характерно неравноправие на инерционните системи и , следователно, неинвариантност на горе упоменатите уравнения.

ПРИЧИНИ ЗА ВСЕОБЩОТО ЗАБЛУЖДЕНИЕ НА ФИЗИЦИТЕ - ТЕОРЕТИЦИ

Да разгледаме в какво се заключава грешката на теоретичната физика, утвърдена върху резултатите от опита на Майкелсон-Морли по закона на събирането на скоростите в класическата механика.
Научната общественост, възпитана в класическата механика, не е имала друг апарат(друга механика) за оценка на резултатите от опита , във момента на неговото провеждане.
Главното особеност на класическата механика - това е изискването на мигновеност на разпространението на взаимодействията, тоест законите на тази механика са правилни само при условие на малки скорости на движение във сравнение със скороста на светлината. Следователно всички скорости на движение , влизащи в Нютоновата формула за събиране на скоростите (V+C) също трябва да удовлетворяват това условие.
При расчета на опита на Майкелсон-Морли това условие се оказва изпълнено само за скороста на земята(V), второто събираемо - скороста а светлината (С) - явно не удовлетворява това условие. По такъв начин , същноста на грешката е в нарушението на границата на приложимоста на механиката на Галилей-Нютон. За точност на опита е нужна друга механика, различна от класическата и релативистичната.

По долу следват причините за утвърждаването на принципа на относителноста във физиката.
1.Научната общественост, вече е имала работа с принципите на относителноста в механиката на Галилей, и затова лесно е възприела обобщението и, което се явява принципа на относителноста на Айнщайн.
2.СТО е обяснила много от натрупаните експериментални данни и с успех се прилага при проектиране на ускорители на елементарни частици и в експериментите с релативистични частици.
3.И накрая, самата идея за неизменноста на физичните закони при прехода от една инерциална система сравнена с друга, завладяват със своята простота, изящество и вътрешна непротиворечивост. Когато физик види че Лоренцовите преобразования могат да бъдат получени от принципа на относителноста, по два независими пътя(от постулатите на СТО и от условията на инвариантните уравнения на Максвел), в него не остава никакво съмнение в истинноста на този принцип, и вярата в принципа на относителноста става непоколебима.

ПРИЧИНИ ВОДЕЩИ КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЕТЕРА

СТО, е построена на основата на принципа на относителноста и е станала фундамент на съвременната физика на високите енергии.Въпреки това има сериозни причини за да се откажем от принципите на относителноста.

1.Специалната теория на относителноста съдържа вътрешно противоречие, заключаващо се в парадокса на близнаците.Ще го приведем във следващата модификация.Да разгледаме близнаците космонавти, които стартират във взаимно противоположни направления, всеки на своя кораб, с равна скорост относно Земята.Полета и връщането на космонавтите към земята се предполага да са с еднаква скорост. Преди старта близнаците се снабдяват с два комплекта часовници. С помоща на първите часовници обеспечават пълна симетрия на движението на двата кораба(ускорението и забавянето на корабите се осъществява с еднаква програма по тези часовници), а вторите (контролни) се пускат в началото на инерционния участък на полета и се изключват в началото на участъка на ускорение.

По такъв начин, при контролните часовници ние имаме работа само с инерционни и напълно симетрични ситуации. В момента на приземяването и срещата в изходната точка(точката на старта), всеки от братята в съответствие с СТО ще види изоставане на контролния часовник на близнака му, което противоречи но здравия смисъл.

2. Съществуват съвременни експерименти, установяващи зависимост на скороста на светлината от разпространението на вълните влизащи в противоречие с постулатите на СТО за инвариантноста на скороста на светлината. Серия от такива опити е извършена от Стефан Маринов (във Австрия).
Опитите на Маринов разкриват направление на скороста на светлинната вълна , в което има място на превишаване на скороста на светлината "С" с величина от 360 +- 40 Км/сек. Негледайки на очевидния резултат и простота на идеите и експеримента на Маринов, този опит и до ден днешен не е възпроизведен от нито една лаборатория в света.
Опита на Маринов се игнорира , доколкото съществуват съвременни високо точни интерференционни експерименти не само с дву посочно разпространение (аналози на опитите на Майкелсон-Морли), но и с еднопосочно разпространение на светлината (например, интерферометърът на Мах-Цандер), които се признават за достатъчни за опровержение на концепцията за Етера.
Все едно, погрешноста на такива мнения се заключава в това, че всички интерференционни опити, използващи неподвижни оптически линии, са принципно непригодни за откриване на етера(математическо доказателство за неприемливоста на указаните интерференционни методи може да намерите в статиите на сайта).
Изложените причини се явяват основание за отказа от принципа на относителноста , което по естествен начин води към идеята за възраждане на концепцията за етера, за който са характерни неравноправни инерционни системи, от една страна, и зависимост на скороста на светлината от направлението на разпространението на вълните и от друга.

АЛТЕРНАТИВНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ОПИТИТЕ НА МАЙКЕЛСОН-МОРЛИ

Със интерферометъра на Майкелсон-Морли се еизследвало времето на двупосочното разпространение на светлината във отрязък от оптическата линия с дължина L. Като факт е установена независимоста(изотропноста) на това времеот пространствената ориентация на оптическата линия: t1+t2=const, t1 , t2 - са интервалите от времето на еднопосочното разпространение на светлината в права посока(от началото на отрязъка до края - t1) и обратно (от края до началото - t2)направление.
Привържениците на принципа на относителноста, нямайки възможност да измерят указаните времена отделно(в предвид отсъствието на съответна техника и технология) и опирайки се на принципно неправилния разчет на опита, са трактовали този резултат , като равенство на времето t1 и t2 ,отхвърляйки очевидната алтернативна версия:t1 не е равно на t2, при условие че t1+t2=const".
Ако внесем величина , наречена скорост на двупосочното разпространение на светлината и я определим като : с=2L/(t1+t2), то за тази величина (а не за скороста на еднопосочното разпространение на светлината) от опитите на Майкелсон-Морли действително произтича изотропност и инвариантност. Такава незначителна разлика в интерпретацията на опита на Майкелсон-Морли води към диаметрално противоположен резултат: към отказ о принципа на относителноста.
Коректната интерпретация на опита би позволила да се построи алтернативна механика(ТСЕ - Теория на светоносния етер) Дадената механика, се явява повече обща, отколкото релативистична и позволява да се установят границите на приложимоста на последната, и най-главното, води към възраждане на концепцията за етера.

ЕТЕР И КОСМОЛОГИЯ

Експериментите на Маринов(1984г.) разкриват значението на абсолютната скорост на Земята спрямо етера равно на 362+-40Км/сек. Резултатите от опита позволяват да се повдигне хипотезата за това , че така нареченото реликтово излъчване във Вселената , се явява собствен шум на етера, доколкото значението на скороста , измерена в опитите е близка до скороста на земята(по отношение на фона на реликтовото излъчване),получено от астрономическото наблюдение.
При този случай реликтовото излъчване не се явява собствено реликтово, а значи и не служи като доказателство за произхода на Вселената според теорията за Големия Взрив. Друг аргумент на привържениците на теорията за Големия взрив се състои в обяснението за червеното преместване на спектъра на далечните звезди според ефекта на Доплер , вследствие на раздалечаването на галактиките. Все едно , съществуват алтернативни обяснения.
Например, причините за отместването на спектъра могат да бъдат: нееднородноста на етера - измеменението на неговите свойства от центъра на Вселената към периферията и(при предположение че нашата галактика се намира в централната област на Вселената), или намаляване на енергията на ел.магнитните вълни вследствие на преминаването на гигантски растояния в средата носител,при което погълнатата от етера енергия в последствие може да се излъчи във вид на шум (предполага се че процента погълната енергия зависи само от изминатото растояние и не зависи от честотата на вълната).
Концепцията за Етера позволява да се обоснове много по естествен възглед за Вселената. Вселената , както и етера се, се явяват вечни и не се нуждаят от обяснение за своя произход. Съставните и структорни елементи(галактики) непрекъснато се обновяват: на мястото на загиващите стари се раждат нови и млади.
Друг възглед за еволюцията на Вселената и утвърден в съвременната астрофизика, обяснява възникването на Вселената по пътя на Взрив, свързан с раждането на елементарните частици в резултат на един от фазовите преходи във Вакума. Вселената в съответствие с теорията за Големия взрив не е вечна, нея я очаква гибел или в резултат на разлитането(раздалечаването) на галактиките(студена смърт- модела на разширяващата се вселена), или в резултат на колапс(гореща смърт- модел на осцилиращата вселена).
Съответно галактиките погиват или в самота(първият модел), или колективно(вторият модел). За това , теорията за Големият взрив се явява крайно спорна в съвременната наука, за което свидетелствуват многочислените работи на учените - физици и астрономи.
Така шведският астрофизик, лауреат на Нобелова премия Х.Алфвен казва: "Тази космологична теория представлява особен връх на абсурда - тя утвърждава че цялата вселена е възникнала в някакъв определен момент подобно на взривяваща се атомна бомба, имаща размери на глава на карафица. Изглежда че в сегашната интелектуална атмосфера за огромно преимущество на космологията на Големия взрив служи това че тя се явява оскърбление на здравия смисъл: credo, quia absurdum ("вярвам го защото е абсурдно")"!
"Когато учените се сражават против астрологическите безсмислици извън стените на "Храма на науката" , не е зле първо да си припомнят че между самите тези стени в този час се култивира още по лоша безсмислица".

ОТ ЕТЕРА КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ВАКУМ - ОТ РЕАЛНОТО КЪМ ВИРТУАЛНОТО

Отказа от концепцията за етера довежда(с развитието на квантовата теория на полето) до понятието физически вакум. Представите за физическия вакум са съгласувани с принципите на относителноста, което предопределя принципната разлика между понятието Етер и Вакум. Материалният етер се являва антипид на визическия вакум.
Действително , в противоположност на етера, физическия вакум не е преносител на електромагнитните вълни. Физическия вакум по своята същност се явява виртуален обект, доколкото представлява множество от всевъзможни виртуални частици, неподдаващи се на непосредствена регистрация, при това разкриването на скороста а телата относно вакума е принципно невъзможно.
В същото това време, на етера са му присъщи всички атрибути на материален обект: Той шуми в радиочестотния диапазон. Относно етера може експериментално да се определи скороста на тела и частици. Така физиката винаги имаща работа с измеряеми величини, отказвайки се от концепцията за етера, фактически застава на пътя на сближаване с мистиката, опираща се на вярата в нереалното , нещо виртуално.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Историческата грешка допусната в началото на миналия век, довежда до ситуации, когато принципа на относителнота придобива фундаментално положение в съвременната физика, което поражда цяла поредица от заблуждения: Отричане на Етера като материална среда носител на взаимодействията, създаването в противовес на етера на концепцията за виртуалната среда - физически вакум, построени на основата на апокалиптична космологична теория.
От физическата наука се поражда физическа картина на явленията с математически изложения и виртуални фантоми.Така непоколебимата вяра в принципа на относителноста е ограничила логиката и здравия смисъл: всичко противоречащо на този принцип , се признава и определя като лъжа.
Възраждането на Етера като концепция - това е окончателен отказ от принципа на относителноста и преход към представата за единството на Божествения свят, обединяващ всепроникващата среда на Етера. Тази система определя абсолютната система за сравнения на пространствените координати и време. Всичко което ни обкържава се намира в Етера, повече от това, то е родено от Етера. Фактически Етера - това и е Абсолютното пространство-време на вечната вселена.

В социалната и духовна сфера, принципа на относителноста е проникнал във формата на либерализъм и политеизъм. Отказа от относителноста на морално нравствените ценности означава абсолютизация на понятието за добро, морал и справедливост.

Можете да се свържете с авторите на следния адрес: bhuman@rambler.ru.
Статията е преведена от руски език и се намира на следния адрес на който има още много материали по въп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите