Не съм сигурен какво точно имаш пред вид. Коя дължина трябва да се скъсява в системата на приелият се за неподвижен?

Ами нали в неподвижната система се скъсяват по посока на движението всички дължини на обекти, намиращи се в подвижната система. Както е в примера на Айнщайн с пръчката, която се движи в системата, приета за неподвижна.

Но дори и да не са дължини на обекти, а просто разстояния между обекти, тези разстояния също би трябвало да се скъсяват в неподвижната система. Например имаме два "точкови" обекта, които са на разстояние 50 метра един от друг в системата, в която са неподвижни. Но в системата, в която тези точкови обекти се движат, разстоянието между тях не е 50 метра, а по-късо, като степента на скъсяването е в зависимост от относителната скорост.

В системата на приелият се за неподвижен ние определяме забавянето така. Имаме два синхронни часовника в тази система, на някакво разстояние един от друг. Подвижният часовник минава последователно над всеки от тях, като при съвпадението им се сравняват показанията. И забавянето се определя от отношението на интервалите, отчетени за подвижният и неподвижните часовници.

Да, де, но над тези два синхронни часовника в неподвижната система не минава само един подвижен часовник. Имам предвид че ако имаме поредица от подвижни часовници, намиращи се на равни разстояния един от друг, тези разстояния ще бъдат скъсени в неподвижната система.

Виж, в системата на подвижният, има някаква роля скъсяването на дължините. В тази система двата часовника по-горе са на скъсена дистанция един от друг (те са подвижни в тази система). И поради скъсената си дистанция, вторият ще премине край избраният часовник на подвижния за по-малък интервал от време след първия, в сравнение на ситуацията на нормална дистанция. Разбираемо ли го казах?

Ти може и да си го казал разбираемо, но аз не те разбрах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите