Който не иска, да не чете всичкото:))

Тъй като ме знаеха че ремонтирам оптика, веднъж ми донесоха един повреден бинокъл Тенто 7x50, който вече за нищо не ставаше - беше изтърваван от 2-ри или от 3-тия етаж. Единият му обектив обаче беше останал здрав и от него си сглобих далекогледна тръба със широкоъгълен окуляр Ерфле с f=14mm, като получих много светлосилна тръба с 12x увеличение и с отношение на обектива около f/3.5. Тогава за първи път огледах с нея млечния път от Персей, през Лебед до Стрелец и останах доста впечатлен. Тъй като в село имаше невероятно добре обзаведена фотолаборатория в читалището с 2 Крокуса, няколко корекс дози, един куп апарати и обективи и още ред други неща за обработване дори на киноленти, с хладилници за химикалите, големи сушилни и какво ли още не... реших да фотографирам някои по-интересни части от небето.
То добре, ама нали пък трябва да има и водене! След като получих първите удължени трекове от звездите на Орион, взех че разглобих един часовник "Киржик" от тия дето превключват тарифите на електромерите. Централното движение на часовника прави 1 оборот за денонощие и закрепих на оста фотоапарат Beirette, защото бяха най-леки - правеха ги вече с нежните пластмасови корпуси, които май тежаха колкото кълъфа. Така от няколко опита получих само една успешна снимка на Орион на позитивен филм Orwo UK 17 DIN мисля че беше, защото знаех, че никои тогава нямаше да си игае да ми вплътнява изображението при копиране - проблем, съществуващ и до сега за мен. Часовника обаче не бе удачен! забелязах че дори при кратки експозиции ми бъркаше воденето и затова веднъж се ядосах и насочих "часовата" ос не към полюса, а към зенита. Така получих зигзаговидни трекове с толкова ъгли /чупки/, колкото зъба от последната предавка на часовника се изреждаха за времето на експозицията - ясно откъде идваше неравномерното движение. Бях вече в 9-ти клас в ЕСПУ гр. В.Преслав.
То добре, ама вече ми писна да снимам с Байретата, пък имах и стар Зенит 2-ра ръка... голям кеф! Огледално-рефлексен визьор! Виждаш това което снимаш през сами обектива тъй както той го предава! Кой ти бе сънувал такова нещо... ами дали пък да не си направя телеобектив! Да ама от какво?
И така обектива на Тенто-бинокъла 7x50 беше свален от тръбата и беше монтиран с разни приспособления към Зенита. Така вече имах ахромат-обектив с f=160mm мисля че беше и f/3.5 - мноооого хубаво. Само дето ахроматите рисуват контрастно само в центъра на зрителното поле - малко в страни от главния фокус и астигматизма става нетърпим. Освен това всичката машинария взе да тежи на часовника и той съвсем взе да бърка воденето, пък и с телеобектив трябва да се води по-прецизно! Ама нямах и гид! Въпреки това успях на сляпо да получа добра снимка на М42 в Орион в по-едър план и чак тогава отворих дума пред учителя си по физика, който водеше и кражока по фотография в Преслав. До тогава не бях му споменавал нищо за астрофото. Пък той.... от тогавва спря да ме изпитва по физика.

След това конструирах една странна система за водене, като на рамото на противотежестта закачах една корда, която се навиваше бавно на барабан, /валяк/ задвижван от часовников механизъм - същия този "Киржик", но монтиран по-далече от статива, на един стълб от лозето. Тъй като рамото на противотежестта бе много по-дълго от радиуса на зъбните колела на часовника, неравномерността в движението не личеше много. Обаче и сега недостатъци колкото щеш: кордата пружинираше /тя беше от снадени струни/ и при най-малък полъх на вятъра или при докосване установката се разлюляваше. Освен това при промяна на ъгълъ на рамото на прот.тежестта спрямо кордата се променяше и ъгловата скорост. За да коригирам воденето, прекарах кордата през един обтегач с ролка, която изтеглях или отпусках с винт със стъпка на резбата 1mm, макар това да се оказа доста грубо. Това обаче внесе още повече смущения в системата, която и без това бе станала доста обемиста - заемаше голяма площ от двора ми на село. Оставях баланса на системата с превес на изток, така че да държи кордата винаги опъната. Статива пък го направих от метални тръби 1.1/4" - от тия, от които правят скеелетата в строителството. Всичко това се сглобяваше привечер и се разглобяваше и прибираше след работа, че да не не се налага да давам дълги обяснения пред гости, комшии и разни др. любопитни.

Ами това беше.
.
Веднъж обаче видях по телевизията, как един любител в Щатите си намерил бракувана камера за наблюдение на спътници, която имаше диаметър на обектива около 500mm! Тогава си казах: "къде съм тръгнал с моите обективчета"...