Като Бобо и аз почнах от книжката "Пътуване в астрономията" която дори не беше моя и после я върнах на човека. Другия фактор беше баща ми, който четеше дори на глас някои статии от зелените списаниица "Наука и техника" които редовно получавахме.
Спомням си, че като малък веднъж настоявах баща ми да ми покаже къде е Млечният път, и една зимна мнооого студена нощ, той ме изведе навън, но къде ти сред зимните съзвездия ярък Млечен път, около Орион например - аммми! Гледахме, гледахме, и като не можахме да видим нищо по-белезникаво, за което да кажем че е той, баща ми ми изнесе цяла лекция за да замаже положението, като ми каза, че всички тези звезди дето ги видяхме тогава, заедно със нашето Слънце принадлежат на нашата галактика - Млечния път. Това комай ми беше първата по-сериозна "лекция" - бях в 6-ти клас.
Филма Космос обаче ми отвори очите за доста работи - голяма работа беше. През 1984г. го пуснаха за първи път, заедно с филма Шогун /или Шугун - не помня вече/ по първа програма, така че имаше разногласия у дома коя програма да се гледа - стигаше се и до пазене на контакта като мярка против изключване на телевизора от разни ядосани опоненти у дома. Филма после го повториха /мисля че/ през 1988г, и то пак заедно със Шугуна по първа, после и още един път - 1990г може би, когато вече ми се видя леко морално остарял, но за времето си беше нещо велико.
Първите си телескопи направих като бях в 8-ми клас, естествено от лещи за очила с 0.25 dpt, с 4 метра фокус и тогава за първи път видях лунните кратери разбира се с отвратително качество в окуляр от кондензорна оптика на диапроектор "Пионер" май беше, който знаех да разглобявам като играчка. За тубус ползвах една 3.5 метрова тръба от ПВЦ с D=150mm - като за канализация. Имах мерак да си купя конструктора, за който писа по-горе Бобо, но като видях че са обикновени плоско-изпъкнали пластмасови лещи /пък се бях отвратил вече от тези от очилата/ се разколебах, пък после като се навих окончателно вече беше късно. Мой приятел обаче си го купи и тогава видях че не бях загубил много.
После на същия мои приятел му подариха руски бинокъл БПЦ5 8x30, от качеството на който бях направо шашнат! Е, такива са ми били разбиранията тогава. Излизахме няколко пъти с него извън село /с. Драгоево, Шуменско/ за да гледаме разни обекти заедно с няколко мои другари.

Мисля, че едно от нещата, което привлече вниманието ми към небето беше това, че живях на село цели 20 години! Само от село или от извън населено място можеш да видиш истински небето, така както изглежда то. Другото нещо беше, че нямаше много информация тогава и малкото, до което се добирах ми беше прескъпо и ценно! Нямаше интернет или голямо изобилие от книги. Нямаше и кой-знае колко тв. предавания за астрономия /то не че сега ги има много де!/. Аз мисля че голямото изобилие от информация притъпява вниманието и интереса на човека - буквално човек днес е засипан от нея и не знае кое е по-важно и кое - не. Пък и не може да се запомни всичко веднага нали?!.