Уважаеми господа от екипа на бъдещия ни Президент,
Ще си позволя да копирам един текст, без да искам разрешнеието на авторката му, но под който с чиста съвест се подписвам. Не искам да влизам в никаква полемика, просто имайте го като обратна връзка, сега сучайно Ви видях на път за друг клуб...Какво друго да Ви кажа ...? Лично аз когато Вие празнувахте се напих и изповръщах / по принцип не пия/, но много ми дойде напрежението и от работата, но най-вече от резултата. И защото имам хубава работа, е с недобро заплащане / но все пак доста над средната за страната - на 25 г съм държ. служител/, защото много ми харесват колегите с който работя, защото имам много приятели, тук в България, защото обичам да ходя по българските планини и после да пътувам на стоп из страната, защото тук отвреме на време живота ми течеше скучно / в противовес на онази китайска поговорка/,защото тук е гаджето ми което което харесвам, защото тук са родителите ми, детството ми, спомените ми, настоящето ми , което ми допада. Е, тук нямам бъдеще. Не сте виновни Вие, нито др. Първанов. Вие просто използвате ситуацията и правите това което вярвате, че е добро. Само че в това ваше "добро" аз не виждам нищо хубаво. Не ми харесва, но ще трябва да емигрирам. Причините са изложени по долу. Не искам да емигрирам - причините са изложени по-горе. Гадното е, че има моменти в живота, когато трябва да направиш това, което не искаш да направиш, но знаеш, че ако не го направиш ще ти се ебе майката. Е, аз не искам... :( А Вие ...
Поздрави
PS Текстът /оригиналът/ може да си го прочетете /а и сигурно сте го прочели вече /н а www.capital.bg/forum и в "Капитал" бр47.
Президентските избори: какво се случи
Хората пак наказаха политиците.
Старите пак наказаха младите.
По-необразованите пак наказаха по-образованите.
Безработните пак наказаха работещите.
Селото пак наказа града.
Битовизмът пак наказа европейската перспектива.
Безпаметните пак наказаха помнещите.
Сегашното пак наказа бъдещето.
Българите пак наказаха… себе си.
ВЪПРОСЪТ Е:
Какво ще направят политиците, за да се реабилитират в очите на
хората?
Какво още правят младите и по-образованите в България, където
тяхното мнение няма значение?
Какво ще правят старите, когато младите напуснат страната?
Какво ще направят работещите, когато останат без работа?
Какво ще правят безработните, когато парите за социални помощи и
новите работни места станат все по-малко заради забавянето на
реформите и липсата на инвестиции?
Какво ще прави селото без града?
Какво ще правим без Европа, която може и без нас?
Какъв е този народ, който издигна паметник на диктатора си и забрави
за лагерите, възродителния процес и кризата през 1996?
Какво ще правим с бъдеще, което не е по-добро от сегашното?
И най-вече:
Кого ще накажат българите следващия път, след като те сами са си
виновни?
Христина Карагеоргиева, Амстердам
"I believe in Karma what you give is what you get returned" - Savage Garden
|