Родена в Лондон художничка гостува с пластичните си творби в залите на Националната художествена галерия. Изложбата на Пенелопе Маргарет Макуърт – Прайд се открива днес и ще продължи до края на септември. „В България подобна пластика още не сме виждали и сега имаме шанса за това”, каза за „Новинар” директорът на НХГ и куратор на изложбата Борис Данаилов. Авторката нарече изявата си "Завръщане в Тракия", респектирана от културното богатство по нашите земи - "източника на европейската цивилизация". "Сега тук виждам красиви вежливи хора, ентусиазъм за развитие, който го няма вече в Швейцария или Западна Европа - там всичко е подредено", сподели за "Новинар" Пенелопе.
Скулптурите й, подобни на паяжина от метални корди, се оцветяват в зависимост от светлината – на ултравиолетова цветовете почват да фосфоресцират. Така въздействието от работите ще бъде не само чрез нестандартните форми, но и чрез промяна на багрите на обектите чрез бяла през ултравиолетова светлина до тъмнина.
Сложните структури наподобяват кристали и дори космическите музикални сфери от теориите на Платон и преди това на Питагор (според когото земята и небесните тела са закономерни стройни единици, подчинени на законите на числата и хармонията, а музиката е съставна част от движенията на всемира). Повтарящата се геометрия на обем асоциира с природни образувания, а скулптурните творби са резултат от интелектуално взиране и декодиране на природните феномени. "Голямо, цветно девет", "Трансформации", "Където не сме" са част от прецизните пластики на Маргарет, отнели й години за изработка. Огледла, пространствено-геометрични фигури и игра на светлината помагат за сетивното пътешествие в космоса на изложбата. Някои от фините пластики са ситуирани в диванчета, отварящи се като сандъци.
Вглъбеното и вътрешно свободно изкуство на Маргарет конструира собствен свят, но и заимства от заобикалящия ни. Британката е един от малкото артисти в съвременното изкуство, които се посвещават на разработването на метода на сетивността.
В началото на 70-те Маргарет прави първата конструкция в творчеството си с преобладаваща цифрова основа. Между 1972 – 1974 продължително пътува в Средния Изток и Южна Азия за проучване на теорията, която поставя числата в основите на изкуството и архитектурата на различни култури.