"Това ще бъде наименованието, избрано за втория Материк; страна, която е простряла своите географски носове в южната и западната по¬сока от Северния Полюс, за да приеме Втората Раса и да побере всичко, известно сега като Северна Азия. Такова е било името, дадено от древ¬ните гърци на далечната и тайнствена област, където по тяхното преда¬ние всяка година пътешества Аполон Хиперборейски. Разбира се, аст¬рономически Аполон е Слънцето. Напускайки своите елински свети¬лища, той е обичал всяка година да посещава далечната си страна, къ¬дето, както се говорело, „Слънцето никога не залязва в продължение на половин година". - гласи стих в „Одисея".
Но историческият, или може би по-точно етнографският и геолож¬кият смисъл е друг. Страната на хиперборейците, простираща се зад Борей, Бог на замръзналото слънце, Бог на снеговете и вихрите, оби¬чащ да дреме на планинската верига Рипеус, не е била идеална, въобра¬жаема страна, както се е предполагало от митолозите, не е била и съ¬седна на Скития и Дунав. Това е бил истински континент - страната bone fide , непознаващ зимата в онези ранни дни, а нейните печални останки дори и днес нямат повече от един ден и една нощ в годината. Гърците казвали, че нощните сенки никога не се спускат над нея, тъй като това е „Страна на Боговете", любима обител на Аполон, Бог на Светлината, и нейните жители са най-любимите му свещенослужите¬ли и слуги. Сега това може да се разглежда като опоетизирана измисли¬ца, но тогава е било опоетизирана Истина.
Ш. Лемурия.
Ние предлагаме Третия Материк да бъде наречен Лемурия. Това на¬именование е изобретение или мисъл на Р. Л.Склетер, който между 1850 и 1860 г. на основата на данни от зоологията е твърдял, че в доистори-ческите времена реално е съществувал континент, простиращ се спо¬ред негови доказателства от Мадагаскар до Цейлон и Суматра. Този Материк е включвал някои части на онова, което сега представлява Аф¬рика, но останалите части на гигантския континент, простиращ се от Индийския океан до Австралия, сега изцяло са изчезнали под водите на Тихия океан, като са оставили тук-там няколко върха от своите пла¬нини, образуващи днес острови. Чарлз Гулд пише, че натуралистьт А.Р.Уолъс:
„ Ситуира Австралия на Третичния Период до Нова Гвинея и Соло-моновите острови, и дори даже до Фиджи, и на основанието на тор-бестите видове, срещащи се на нея, прави връзка със северния конти¬нент по времето на Вторичния период. " "

"Но главната точка за нас не е в съгласието или разминаването на натуралистите относно продължителността на геоложките периоди, а в тяхното съвършено, за учудване, единомислие в един пункт, и при това много важен. Всички те се съгласяват, че по време на Миоценския Век - преди милион или десет милиона години - Гренландия или даже Шпицберген, остатъци от нашия втори, или Хиперборейски Материк, „са притежавали почти тропически климат". Именно гърците от доо-мировските времена са запазили ярко предание за тази „Страна на Веч¬ното Слънце", където всяка година е пътешествал техният Аполон. На¬уката ни казва:
„ Във времената на Миоценския период Гренландия (на 70° северна ширина) развила разкошна растителност, дървета подобни на тис, на червената sequoia, близки на видовете в Калифорния бук, платан, върба, дъб, топола, леска, а също така магнолия и замия. "
Казано накратко, Гренландия е имала южни растения, непознати в северните зони.
Появява се следният естествен въпрос: ако гърците в дните на Омир са знаели за Хиперборейската страна, т.е. за благословената земя извън границите, достъпни за Борей, Бога на зимата и вихрите, за идеалната област, която по-късните елини и писатели напразно са се мъчели да поставят зад границите на Скития, страна, където нощите са били крат¬ки, а дните дълги, а след нея страна, където Слънцето никога не е заляз¬вало и палмите са растели в изобилие - ако те са знаели всичко това, кой им го е казал? В техните дни и даже векове преди тях Гренландия, разбира се, вече е трябвало да бъде покрита с вечни снегове и неразта-пящи се ледове точно както в наше време. Всичко клони към това да се докаже, че земята на кратките нощи и дългите дни е била Норвегия или Скандинавия, зад която се е намирала благословената страна на вечна¬та светлина и лято. За да стане това известно на гърците, преданието трябва да е дошло до тях от друг, по-древен народ, на когото са били известни тези климатични подробности, за които елините сами нищо не са могли да знаят. Даже и в наше време науката предполага, че и зад полярните морета, в самия кръг на Арктическия Полюс съществува море, което никога не замръзва, и вечнозелен материк. За онзи, който разбира техните алегории, древните учения и Пураншпе съдържат съ¬щото твърдение. Затова на нас ни е достатъчна тази убедителна вероятност, че по времето на Миоценския Период на съвременната наука, ко¬гато Гренландия е била почти тропическа страна, в нея е живял народ, неизвестен днес на историята."

ЕЛЕНА БЛАВАТСКА

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите