Малко прибързах но ми се ще да прочетете това което е написано от др. арх. Николай Тулешков за Никола Фичев -живот и творчество Многобройните “съвременни технически училища", за които говори Феликс Каниц, са изобретение на ХVIII и найвече ХIХ век. И няма нищо чудно в това, че в западналата Османска империя през тези векове е продължила да съществува старата европейска система на архитектурно обучение тази на практическите строителни ателиета. Тук преподаватели са били първомайсторите, предаващи на чираците и калфите събрания хилядолетен опит и личните си виждания за архитектурата. Тук, участвайки в десетки строежи, те са придобивали и практически познания за материалите и конструкциите, за фундирането и покриването, за функционалните схеми и архитектурната естетика, за каменоделството и дърворезбата, за количествените и стойностни сметки и начина за сключване на контракти с поемане на гаранционни срокове и етични отговорности. И най-добрите български архитектурностроителни школи са били тези, които са имали най-дълъг, многовековен опит, а именно Търновската, Дебърската, Костурската, Корчанската и Радомирската. Опит както в масивните, така и в паянтовите конструкции.

Нелепо е да се твърди, че един майстор като Никола Фичев, обучаван по този начин в продължение на 23 години от десетгодишната до Христовата си възраст, е бил "самоук" и "неук". При препасването си за майстор той е имал в определено отношение неизмеримо повече строителни познания и опит от завършилите няколкогодишните технически училища европейци.

Както отбелязват биографите му в началото на 30-те години, работейки заедно със Станю Марангозина, той се е доограмотил. Няколкото по-късни запазени негови сметки показват един обработен скорописен почерк на човек, който често се занимава с писане и изчисления. Той не изписва бавно, несигурно и разкривено буквите, не! Личи си, че изписаното се състезава със скоростта на мисълта и изчисленията му. А количествените му сметки са били толкова перфектни, че в не един случай след завършването на строежа не оставало почти нищо от приготвения материал. Първомайстора е владеел освен матерния си език още турски "фарси" (т.е. безупречно) и разбираемо гръцки и румънски.



И накрая, нека се спрем и върху разногласието между авторите по въпроса дали Никола Фичев е изработвал планове за сградите си или само дървени и восъчни макети. Една част от писалите по този въпрос твърди, че "за постройките си Фичов не давал никакви планове и проекти, защото не умеел да чертае такива". Но редица публикации сочат друго. В търновския пътеводител от 1907 година арх. Козаров е записал нечий спомен за майстора, според който, когато той станал известен "отвсякъде го канеха да скрои план на църквата и да наглежда работенето й." В един османотурски документ за строителството на моста в Ловеч се споменава, че майсторът "се е върнал оттам в Търново с подготвените материали", т.е. одобрени проекти и изчисления. Андрей Торньов, вследствие на разговора си през 1902 година с работилия заедно с Никола Фичев майстор Раю Пенюв от село Черешово, отбелязва: "Колю Фичето макар и неграмотен (?) обаче за своите постройки си е изготвял чертежи-проекти." В статията, към която за първи път публикува посмъртната снимка на Първомайстора, търновчанинът Георги Ганчев е също категоричен: "Аз с очите си съм виждал как уста Колю нарисува плана на общината..." И продължава: "както за плана, така и за строежа на зданието се почудиха тогава всички майстори и дюлгери и европейски инженери, между които един от Цариград, който бе повикан да уреди плана, но не можа и си отиде." През 1952 година арх. Стефан Манев е още по-категоричен: "Знае се с положителност, че Колю Фичето е нанасял графично своите проекти... Той си е служил с линеал и триъгълник. Неговият внук, сега покойник (за съжаление не посочва точно кой б. а.), си спомня как дядо му Колю след уморителен ден на своите строежи е създавал своите проекти. Ето какво разказва той: "Аз дълго гледах с детските си очи чудните чертички, облегнал ръце на коленете му вечер край камината. Баба, която се занимаваше с внучетата, от време на време подканваше стареца да прекъсне работата си и да вечеря, а дядо, който даже не надигаше глава, продължаваше да размерва нещо по дъската."

И така, ако обобщим посочените по-горе сведения, отпада всякакво съмнение, че поне след 60-те години на ХIХ век първомайстор Никола Фичев вече е чертаел проектите на своите сгради. Макетите, изработвани от него, както това и до днес се практикува от архитектурните среди, са били само помощно средство, изясняващо обемите на сградите и представящо ги в разбираем вид пред поръчващите.