Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щахме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките.”
Съвършенно различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави.”
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано...”
Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на „съмнителни обекти” като по тревога преди всички нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: „Строго секретно!”?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня „ обречен квадрант” толкова ли е стратегическо безценно, та той е превърнат в недосегаем, а информацията – в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже – не сме сами в Космоса? Ще се наруши ли националната и глобалната сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А , може би, долу, в „подземната зала” се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние „сомадхи” (привидна безжизненост)?
Истината – „царичинската епопея” е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да сотане трайно засекретено.
Завинаги?...
* * *
Царичина – уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия военните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на непредубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо „обектът” е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявяват, е: „Без коментар!”
„Царичинската авантюра”, както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневникът на разкопките, касетофоните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения „проект”. Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират „дилетанските разкопки” за „дивотии” и „феномени на човешката глупост”. „Потайностите” в оня район се превръщат в обект на жълтите издания. За да звучат там пошло, каракатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
* * *
По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от милиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдещето.
„Рано е още, рано...” – Не заглъхва предупреждението на Слава Севрюкова.