Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме – станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така на 06.12.1990 година бе даден старт на операция „Слава”. (Случайно съвпадение с името на пророчицата? – б.а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация „Феномени”. Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележително творение. Лявото крило – прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
- Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
- Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел – над 160 метра дължина. Схема на работа получавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
- Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
- То бе още по-интересно – загадъчно се усмихва докторът. – Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части – с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж – с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея – тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
- Господин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
Разкопки с кодово название „Слава” под ръководстото на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ванга. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?.
- Първият изкоп бе спираловиден – встарни и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува – усмихва се докторът. – След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!...”
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
Да , поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието – консервирано. – Човек? Мумия?... Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. – Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? – Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?...” – Прорицателката шумно се засмя.
Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участвалия в разкопките полковник професор Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?