- Но, лельо Славе!...
- Казах, недейте! – Безкомпромисна е. – Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата отвъд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?стр.28
* * *
Същата година със сензитивите Цветана Рангелова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио – програма „Хоризонт”. От 00,00 до 03,00 часа след полунощ демонстрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред медийната сграда.
Нервите опънати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачервени. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистически рейд, мигновенно надушва сензация. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
- Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
- От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
- Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект. Убийствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
- С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка! Диаметър – над метър. Идеално закръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
- От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
- Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? – Водещият забавя темпо. – От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
- За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. – Журналистите снишават глас. – Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
- Невероятно! Къде са находките?
- Потулиха ги. Цензура. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме „карантината”... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се – земни ли са реликвите? Или?...
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичинската експедиция. Известен от предната книга за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят” – доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня:
Няма случайности на тази земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноманалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника