ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ
За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхестествени тайни ли крие това на пръв поглед неврзрачно, а може би, вълшебно място ?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседналив хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина – кипро селце, сгушено в южните склонове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни ракопки. С каква цел ? – Само те знаят.
Всъщност знаят ли ?
- Лельо Славе, почна се ! ... От утре – на обекта !... Гласовете им тръпнат. – Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака...Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
- О, какво има там!...
- Да, лельо Славе! Знаем... Достигнем ли дълбините, които очакваме, ще се промени представата за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли „вратите към Космоса”?!... – Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
- Ама и вие... Колко сте смели! – Благодушно се смее пророчицата. – Защо ще копаете?
- Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо – какво ще бликне от земните недра? Второ – към правилния квадрант ли сме се насочили? Трето – ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! – Слава Севрюкова рязко сменя тон. – Опасно е! Казвате, „врата към Космоса”. Да един от „вселенските проходи” действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
- Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам – огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? – Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
Лельо Славе, но как!? Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
- Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
- Авторитет си, о-о-о, лельо Славе! Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
- Какзвам, не му е дошло времето – непоклатимо отсича. – А инак, виждам – ще ровнете тук, ще ровнете там. И каво? – Антики. Знам друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... – Отново се позасмива. – Права ли съм?
Мълчание.
Прорицателката заговорнически снишава глас:
- Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбоко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. – Рой тревожни видения са преминали през очите й. Гласът й е строг. – Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.
|