Штомъ вие зехте да плештите глупости, какво остава за останалите!?

Добре,
А това ли да плещиме :
(!?)

Да превърнем блатото в градина

Димитър ИЛИЕВ


“Аз съм българче, обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене!”
...А за Вас?



Много външни и вътрешни фактори и идеологеми са препускали из историята ни, превръщайки я в сито, от което истината е изтичала като ситен пясък. И сега трябва зрънце по зрънце да я събираме за да възстановим този уникален “пъзел”, наречен България.

Защо е необходимо това? Защото без да знаем в действителност, какво е било началото, нито настоящето, нито бъдещето ще са такива, че да ни харесват. Няма да се харесваме и ние самите. Ще си останем чужди и непознати.

В статията от миналия брой изтъкнах някои доводи и факти в подкрепа на твърденията ми, че през 12-11 хилядолетие пр.н.е. Земята е сполетяна от гигантска космическа катастрофа, променила орбитата и разрушила флората и фауната и, а малкото оцелели представители на човешкия род върнала обратно в пещерите. През 9-8 хилядолетие пр.н.е. планетата ни е връхлетяна от друго глобално бедствие – “Всемирният потоп”. Това е времето, което учените назовават “късен палеолит” или “ранен неолит”, когато се използват кремъчните оръдия на труда и разцъфтява пещерната живопис.

Реално, някъде около VІІ хилядолетие пр.н.е. трябва да търсим и първите следи от вече възтановяващият се човешки род, където без съмнение са и

Те – древните българи

А сега, ето още един довод в тази посока.

Византийският теолог Кинамон, влязъл в спор с българския кан Омуртаг, го напада с думите: “А тия разни, които ти ми изтъкваш, богове, аз признавам за истински демони, защото научих от Божественото писание, че всички богове на езичниците са демони. И, ако ми изтъкваш Слънцето и другите небесни светила и ме караш да се чудя на великолепието им, слушай – и аз се чудя, но ги имам за творения и слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, човеците!”.

Разбира се, Омуртаг му отговаря по достоен начин, но не това е най-важното. Както не е толкова важно, че въпросният Кинамон е останал в историята единствено благодарение диспута си с българския кан, докато последният е влязъл в нея чрез великите си дела, донесли му и прозвището “Канът-строител”.

Кое, според мен, е същественото в тази история и защо я разказвам? Ако трябва да се изразя метафорично, бих казал следното: изправил се един нищожен в познанията се и голям в невежеството си самохвалко срещу мъдреца, за да го убеждава, че постулатът уж стои над истината. Впрочем, именно такива “самохвалковци”, стъпвайки върху подобни постулати и догми, са изгаряли на клада и хвърляли в тъмница всеки, дръзнал да защити истината. Чак през 1828 (т.е. почти хиляда години след смъртта на хан Омуртаг) Католическата църква отменя забраната си върху фундаменталния труд на поляка Николай Коперник “За въртенето на небесните сфери”, писан в далечната 1543. Само че нещата, които Коперник казва в него, са били известни на древните българи, както и на другите “древни”, извели човечеството по дългия път от пещерите до днешните полети в космическата шир.

До какъв извод можем да стигнем от казаното дотук? Само един самонадеян и комплексиран човек, какъвто очевидно е бил византиецът Кинамон (както впрочем и всички, подобни на него), може да твърди, че морето е до колене, без дори да го е виждал някога през живота си. А във въпросния диспут срещу него, с непоколебима мъдрост, стои представител на древен етнос, предавал от поколение на поколение, чрез кръвта и гените си, спомена за преживяното от човешкия род. И тъй като в спора между двамата става въпрос и за богове, нека се обърнем към

Религията на древните българи

- “Тангризма”.

“Тангра” е широко разпространено понятие в древния източен свят. Това е богът на много източни народи. На якутски той се нарича Танг-ра, на монголски – Тенгри, на шумерски – Денгири. За китайците той е Тян, за хуните – Ченли, но за всички означава едно единествено нещо - Небе и е свързан с безброй митични истории.

Не така обаче стоят нещата при древните българи. За своя бог те нямат митове и легенди. За тях той е бил абсолютния космически разум, “невидим и неназовим”. Именно поради това, дедите ни са приемали името му като философско триединство на понятията “Тан” (Вселена), “Нак” (Човек) и “Ра” (Бог). Което е и най-ранното схващане за единството и хармонията на заобикалящия ни свят, възникнало още през шестото хилядолетие пр.н.е.. В “Тан Нак Ра”се отразява космогонията на древните българи. А такъв мироглед и подобна философия е присъща единствено на онези, които в гените и кръвта си носят спомена за преживения ужас от унищожителните бедствия в миналото. Такъв мироглед и подобна философия могат да притежават само хора, които (отново чрез гена и кръвта си) пазят спомена за прекия контакт с вселенските (природните) закони, които никой не може да пренебрегне безнаказано. Защото “Тан” (Вселената) е макрокосмоса, “Нак” (Човекът) – микрокосмоса, а “Ра” (т.е. Бога) – слънцето, топлината, светлината. И доколкото второто и третото са част от първото, те трябва да се съобразяват с вселенските закони. Именно по този път, с този мироглед и тази философия, са преминали през хилядолетията древните българи, съзнаващи, че човек е прашинка, т.е. безкрайно малка част от цялото. В която голям може да бъде най-вече духът. Затова, през дългото си съществуване, дедитае ни, никога не са държали роби. Никога! Напротив, излизайки от едно ужасно петстотингодишно робство и подчинявайки се отново на унаследената традиция, те записват в своята Търновска конституция следните изключителни редове: “Всеки, който като роб влезе в тази страна, е свободен”.

Така би постъпил само един стар и безкрайно мъдър народ, преживял унищожението, оцелял и участвал активно във възраждането на човешкия род.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Извинявай Хорбате,
но нямам намерение да ставам проводник на источните мистификации
на родна земя. Все пак сме българи, а не азиатци или тези техни писаници :

“Тангра” е широко разпространено понятие в древния източен свят. Това е богът на много източни народи. На якутски той се нарича Танг-ра, на монголски – Тенгри, на шумерски – Денгири. За китайците той е Тян, за хуните – Ченли, но за всички означава едно единествено нещо - Небе и е свързан с безброй митични истории.


Идеята за невидимия бог е чифутски възглед и подобни унифицирани
"божества" никак не ми се нравят. Подобни религии зомбират и поробват
съзнанието на хората, в което явление не виждам нищо божествено.

И второ :

Това ТАН никак словесно не ми допада,
било то в съчетанието на ТАНгра, било
в СаТАН или СаТАНа.

Или ТЕН в "тень" = сянка.

И трето :

Предпочитам древният западен свят
пред древният източен свят.


Привет !