|
Поръчката за Батак идва от Турция - Две фондации дават парите, целят подмяна на българската история - Австриец и наша изкуствоведка са получили петцифрена сума в евро за проекта
[image]http://www.monitor.bg/media/mget2?sid=&mid=107532[/image]
Пано с прочутата снимка от репортажите на известният американски журналист Джанюариъс Макгахан за Баташкото клане в "Дейли нюз" от 1876 г. Фотографията е на пловдивчанина от гръцки произход Димитър Кавра.
Две фондации -"Памет, отговорност и бъдеще" и "Роберт Бош", финансират гаврата с българската светиня Батак. Това сочат документите по проекта, именуван "Митът Батак". Към момента не е ясно колко пари са вложени в това начинание, но със сигурност става въпрос за петирицифрена сума в евро. Нейни получатели са посоченият като ръководител на проекта австриец Улф Брунбауер, който е асистент в Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет и представящата се за изкуствоведка жена с българско гражданство г-ца Мартина Балева.
Както "Монитор" съобщи преди година е започнала реализация на този проект, който има за цел да ревизира българската история и по-точно зверското клане, извършено от турските поробители в Батак по време на Априлското въстание през 1876 г.
Според тези лица това се налагало заради разширяването на ЕС. Сега предстояла "реституция на историята в европейски контекст" и изложба по тази тема в Галерията за чуждестранно изкуство в София трябвало да покаже това. По-точно - "мита за османското клане на невинното българско население в Батак". Този мит се изграждал "върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната". Отрицателният образ на мюсюлманите продължавал да засяга около 15% от населението в България, което било "общоевропейски проблем на фона на актуалната дискусия за европейското разширение", пише в документите по проекта на Брунбауер и Балева.
СНИМКИ: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ. Дете наднича в костницата на баташката църква, в която лежат черепите на 1900 изклани от турците българи.
Европейският проект, разработван от тях обаче щял да "реконструира процесите около възникването на Баташкия мит" и така да предизвика обществена дискусия по въпроса. Това пък трябвало да провокира диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната.
"Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседската Турция в частност", пише още в мотивите на проекта. По-нататък е разказано как тази ненавист била насочена срещу малцинствата у нас, които до 1989 г. били обект на насилствена масова българизация.
Клането в Батак е наречено "насилствени стълкновения, при които се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво". При това неразделна част от този мит бил преувеличеният брой на жертвите.
В документите, които съдържат изчерпателна информация за проекта е посочено, че той "ще окаже принос към деконструкцията (развалянето - б.р) на антагонизиращ (противопоставящ - б.р.) исторически мит и чрез разработването на собствена експозиция ще формира противоположен материален полюс".
Улф Брунбауер от вчера отрича проектът да се занимава с баташкото клане. Българската му сътрудничка Балева пък заяви, че не желае да разговаря с "Монитор" по темата.
Музеят в шах
В документите по проекта "митът Батак" е посочено, че в екипа по него работи и шефката на музея в града Екатерина Пейчинова. Това обаче не отговаря на истината, установи проверка на "Монитор". Нещо повече - нито германският асистент Брунбауер, нито българската му помощничка Балева са поискали сътрудничество от музея, в който лежат костите и черепите на 1900 изклани от турците през 1876 г. българи.
От Музея са изпратили официално писмо до Брунбауер, в което му съобщават това, както и основните исторически факти за клането, с чиято "ревизия" той и българската му сътрудничка се занимават срещу солидно заплащане.
В становището на 7 страници са изброени неверните твърдения на двойката сътрудници и съответно възраженията срещу всяко едно от тях. Накрая е ясно посочено, че музеят не приема постановките, дадени в проекта, поради тяхната ненаучност, некомпетентност и политическо и историческо невежество.
Университестският асистент Улф Брунбауер: Не е уместно да ви казвам колко пари сме взели
Десислава Тодорова
- Господин Брунбауер, наясно ли сте, че у нас вече има скандал заради т.нар. проект "Митът Батак", на който се водите ръководител?
- Имам лош опит с българските вестници от последните няколко дни. Взимат интервюта от мен и после пишат съвсем различни неща, които никога не съм твърдял.
- Каква е целта ви? И как ви хрумна идеята да се занимавате именно с Баташкото клане?
- Първо искам да подчертая, че в този проект не става въпрос за клането в Батак. Има голямо недоразумение - ние не поставяме под съмнение масовото клане в Батак, то е исторически факт. Нас ни интересуват конкретно историческите картини, които са свързани с това събитие. И по-точно ролята на картините на полския художник Антони Пьотровски и какво репрезентират те. Именно това е обект на изследване в проекта. Това е изкуствоведски проект, а не исторически.
Нас ни интересува как са отразени фактите в изобразителното изкуство и каква е ролята на Батак в колективната памет на българския народ. Също каква е ролята, която картините играят в пресъздаването на историята на Батак. Не става дума за случката като такава, а за нейното художествено пресъздаване.
- Вие искате да бъде сменена и постоянната експозиция в музея в Батак. Защо?
- Не зная, откъде черпите подобна информация, но целта на проекта не е да се променя постоянната експозиция в музея в Батак. Нашата цел е да анализираме, а не да променяме експозицията. И по-конкретно ние се занимаваме с ролята на Пьотровски и илюстрациите от това време, които изобразяват Баташкото клане.
- А кой финансира проекта и каква е сумата, която взимате за реализацията му?
- Проектът се финансира от фондация "Памет и бъдеще", чието седалище е в Берлин. Фондацията има програма, наречена "История на зараждането на Европа". Програмата се занимава с изследването на различни исторически картини от европейски страни. Размерът на сумата не мога да ви кажа, не е уместно.
- Разговаряхте ли с директора на музея в Батак г-жа Екатерина Пейчинова за проекта?
- Аз се срещнах с шефката на музея в Батак, госпожа Пейчинова и разговаряхме за проекта. Тя го отхвърли и не пожела да си сътрудничи с нас. Мисля че е силно повлияна от мнението на определени хора в София, които си мислят, че нашата цел е да пренаписваме историята.
Лена Петкова, управляващ "Робърт Бош" ЕООД-България Фондацията била подведена:
"Считам, че фондация "Робърт Бош" е била подведена. Целите на организацията са общохуманни и едва ли ръководството и би се ангажирало с донорство на подобен проект, ако е било запознато в детайли с него. Изпратила съм запитване до Германия и чакам отговор."
Петър Паунов, кмет на община Батак: Кръвта по стените още стои
Тодор Господинов
- Какво мислите за българо-германския проект "Митът Батак", който иска ревизия на събитията в Батак по време на Априлското въстание?
- Силно озадачен съм и недоумявам от това, което опитват да прокарат авторите на проекта "Митът Батак". Не можем да преиначим историята, която е известна не само в отечеството ни, но и в целия свят. Всеки у нас знае за Баташкото клане. Идеите на участниците в проекта не могат да се реализират.
- Какво знаете Вие за тези събития от своите близки?
- Моята баба ми е разказвала как е пострадал нейния баща по време не клането. Той е бил на 7 годинки. Когато почва касапницата, няколко деца се скриват и избягват извън Батак , нагоре към местността "Света Богородица". Оцеляват дълго без хляб и вода. На третия ден ги намират въоръжени турци и ги прибират в техните села, за да мога да се грижат за тях, защото в Батак възрастните хора били избити. Няколко години те живеят в турски села и се грижат турски семейства за тях. На шестата година него го издирват, намират го в Барутин и го прибират в Батак.
- Срещали ли сте се с госпожица Мартина Балева и запознат ли сте с проекта й?
- Ние съм се срещал и не съм се запознат с проекта й. Мога обаче да заявя категорично, че подобни домогвания не могат да променят историята на светинята на България. Аз съм сигурен, ако от тази германска фондация дойдат в Батак, посетят музея и старата църква и видят кръвта по стените и черепите на посечените, то мнението им за случилото се в града ни ще бъде различно.
- Какви са отношенията между хората от двата етноса тук в Батак и региона?
- Проблемът за етническия мир в Батак не стои на дневен ред. Хората от двете общности се разбират чудесно. Има много смесени бракове между мъже и жени от двата етноса. Самите хора в изцяло турската Нова махала разказват за това че са спасили български деца от клането.
Още един участник с българско гражданство
"Явно става дума за пари, за странни и неизвестни пари. Още през януари отказах Галерията за чуждестранно изкуство да бъде употребена". Това заяви пред "Монитор" директорката на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) Ирина Мутафчиева вчера. Според проекта "Митът Батак" там трябва да бъде поставена изложба, която да дава нова представа за клането от 1876 г.
Едва в средата на януари т.г. Мутафчиева получила проекта. Той бил изпратен до галерията от Министерство на културата с молба за становище.
Мутафчиева отговорила, че "договорките на г-жа Воля Стойчева (зам.-шеф на Галерията, която е посочена като член на екипа, работил по проекта - б.р.) за едномесечна изложба, каталог, научна конференция и неин доклад от страна на Галерията, нямат официален характер".
Д-р Воля Стойчева обаче е водила тайно преговори по проекта за преосмисляне на историята още от пролетта на 2006 г. Според Мутафчиева тя е била въвлечена в начинанието единствено с въпроса дали картината на Антони Пиотровски "Баташкото клане" се намира в галерията.
Стойчева е в болнични, откакто нещата се "забатачиха", коментират колегите на изкуствоведката в НГЧИ. От януари тя не се е появявала на работното си място.
Междувременно идеолозите на проекта променили и името му, заради острата реакция. В момента той вече се нарича "Батак - паметно място", каза Ирина Мутафчиева.
Кръвта на българите, опръскала стените на църквата през 1876 г. е запазена и до днес.
ИСТОРИЯТА
22 АПРИЛ 1876 Г.
Априлското въстание в Батак е обявено на 22 април 1876 г. от председателя на революционния комитет Петър Горанов делегат на Оборищенското събрание. Въстава цялото население и само няколко чорбаджии се обявяват в опозиция и впоследствие се опитват да спрат въоръжената борба. В Батак е образуван въстанически съвет, който поема командването на въстаниците, тяхното въоръжаване и прехрана, както и прехраната на цялото население. Първи помощници на П. Горанов са Стефан и Ангел Трендафилови, Тодор п.Нейчев, Вранко Паунов, Иван Божин и др.
В Батак трябвало да се съберат въстаниците от други райони и градът да се превърне в силен въстанически център. Тъй като това не се осъществило въстаническият съвет възприема отбранителна тактика. Около града са изградени окопи по доминиращите височини и пътища, изкарани са на позиция и дървени оръдия. Скоро обаче над селото надвиснали многобройни пълчища башибозуци, водени от свирепият Ахмед ага Барутинлията. Те заели местността Петрово бърдо. Врагът имал голямо числено превъзходство, около 10 000 души, докато батачани извадили на позициите около 1000 въстаника с оскъдно въоръжение. Първите пристъпи на башибозуците били успешно спрени от баташките въстаници. Десеторното превъзходство на вражеската войска, както и обстоятелството, че редовните части са командвани от кадрови офицери дава своите пакостни последици. На 30 април боевете се пренасят в крайните къщи на града. Настъпилите разногласия сред въстаниците също допринесли за разгрома. Преговорите на чорбаджиите с предводителя Ахмед ага подлъгали част от въстаниците да предадат оръжието си. Турското командване нямало намерение да спази обещанията и предава Батак на грабеж и клане. Въстаниците, които не предали оръжието, се укрепили в църквата, училището и няколко по-големи къщи и се съпротивлявали отчаяно. На 2 май и тяхната съпротива била сломена. Батак бил превърнат в страшна човешка кланица, където загинало почти цялото население на цветущото някога селище. Най-малко 3000 батачани са избити. Кореспондентът на "Дейлю нюз" Джанюариъс Макгахан пише в писмата си че жертвите са 8000: "Именно Ахмед ага е изклал 8000 души в Батак. Той е изгорил живи 200 жени и деца в училището. Това е един долен и брутален невежа, който не може нито да чете, нито да пише и който е бил възпроизведен в ранг паша, и с оная изтънчена подигравка, с която Ориентът се отнася към европейските искания за справедливост, той беше назначен за член на комисията, съставена да преследва и накаже башибозуците. Съображението е ясно и просто. Тези военни лица са следвали ако не официалните заповеди, то желанията и намеренията на правителството. Те са изпълнявали своята длъжност и са били възнаградени".
Именно кореспонденциите на Макгахан карат английското правителство да признае за турските зверства под обществения натиск и създават политически предпоставки за Освободителната война.
Чудовищната разправа с българското население в Батак е едно от най-кървавите и безчовечни престъпления на века.
Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей в Батак: Злоупотребяват с името ми!
"Не участвам в този проект, а с името ми се злоупотребява и е включено без мое знание в инициативата. Още през януари 2007 г. съм заявила становището си за тази изява, което е може би малко остро, но аз и сега държа на него. При първото си идване в Батак Мартина Балева (сътрудничката на германеца в проекта - б.р.) беше приета любезно, както всеки гостенин на музея и града. Тогава тя разпитваше главно за картината на художника Антони Пиотровски "Баташкото клане", показана за първи път през 1892 година на изложението в Пловдив. Обясних и каквото ме попита. През януари 2007 г. Балева дойде с Улф Брунбауер и поиска съдействие за реализацията на проект свързан с историята на Батак, който щял да донесе финансова помощ за музея. Отвърнах им, че няма да участвам в никакъв проект без да се запозная с него. Това беше всичко. Не съм очаквала, че една българка може да злоупотреби така с гостоприемството ни. За пореден път се сблъсквам с пълно невежество и некомпетентност. Не ми ясно какви са целите на този проект."
|
Batak
