Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 16:37 17.08.22 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / Археология Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Библейска археология
Автор oros (ентусиаст)
Публикувано22.02.07 18:23  



В духовните училища се изучава една наука, наречена "Библейска Археология"

Дали това учат бедните ученици?

Според моите проучвания Моисей = Аспарух. А пък и времето на Изхода се оказа съвсем друго.

ИЗХОД на Моисей

Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с “Изхода” на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така от територията на стара Влахия, минах през Трансилвания и “стигнах” до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и изведнъж на помощ ми дойде “Анонимен български апокриф”. Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след “Изхода”.
“И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав.
В Исая от апокрифа, аз припознах Моисей, а в първият митологичен цар Слав – библейският цар Иисус Навин и цар Самуил, брат на Моисей, Аарон и Давид. За да открия и времето, когато са се състояли тези събития, продължих да търся в Библията. За много от изследователите и е останал неизвестен факта, че Макавеите са живели непосредственно след Иисус Навин. Сами можете да се уверите в това, след като прочетете първа глава на Книга Съдии. Там пише, че след Иисус Навин войните в Обетованата земя продължават Иуда и брат му Симеон. Това са двама от Макавеевите братя, но какво правят те в началото на Библията? Книги Макавейски се разказват за Муса бей (Макавей), който е живял в началото на 15 век, а негов дубликат е още и хан Крум. По тази логика излиза, че Иисус Навин и Моисей са свързани с падането на България под турско робство и тях ще трябва да ги поставим в средата на 14 век. Сега с тези ориентири, аз можех много по-лесно да продължа в търсенета на истината за Моисей.
В АБА пише:
“Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.”
Кои са тези кумани? Ако този текст първоначално е бил написан на гръцки, то тогава под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. Това ли е библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.
Приех, че от Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей (Исая) със «третата част от кубаните, наречени българи». Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Днес вярващите християни мислят, че книгата Библия е запазила своето съдържание през вековете непроменено, но аз реших да проверя, дали наистина е така. Сами ще се уверите какви са разликите.
След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в “Иудейски древности”, след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживени от фараона и египетския народ, най-накрая фараона се съгласява Моисей и неговият народ да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил трети брат. Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Изход
[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).
[12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

[13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:
«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”
Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Фоменко и Носовски прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.
[15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (алешковские пески) три дни и не намираха вода.
[15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

[15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

[16:1] И потеглиха от Елим (лимана), и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът.
[17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
[17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
[17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
[17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
[17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).
[17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)* (изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
[19:2] И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
[19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
[20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
[20:13] Не убивай.
[20:14] Не прелюбодействувай.
[20:15] Не кради.
[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Библейска археология oros   22.02.07 18:23
. * Я виж ти Cтeфaн   22.02.07 19:01
. * Re: Я виж ти Last_Roman   23.02.07 01:08
. * Re: Я виж ти OO8   23.02.07 09:21
. * Re: Я виж ти OO8   23.02.07 09:27
. * Ще имаш да взимаш Cтeфaн   23.02.07 22:03
. * Re: Ще имаш да взимаш Last_Roman   24.02.07 08:29
. * Re: Ще имаш да взимаш oros   24.02.07 19:56
. * Re: Ще имаш да взимаш Last_Roman   24.02.07 20:35
. * Re: Библейска археология Бyprac   23.02.07 06:52
. * Re: Библейска археология rane   25.02.07 17:37
. * Re: Библейска археология Koпpивeнa_мeтлa   25.02.07 17:45
. * Re: Библейска археология oros   26.02.07 01:27
. * Re: Библейска археология Vencci*   01.03.07 17:25
. * Ето ги твоите тюрки: oros   02.03.07 23:03
. * Re: Ето ги твоите тюрки: oros   05.03.07 22:34
. * Re: Библейска археология Vencci*   16.03.07 14:36
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.