Жарин Величков изкопа амфитеатър под сградата на НЕК
Археолог се бори с бетонни мелници
Откривателят ще даде всичко от себе си, за да запази руините


Буквата В е издълбана на един от трите каменни стълба в древния амфитеатър, който "изплува" в центъра на София. Античният строител оставил знак, който сега ще трябва да се разчете. Сигурно е маркирал сектор В на амфитеатъра, шегува се археологът Жарин Величков. Той откри уникалната находка и я нарече"две в едно", защото под римския амфитеатър излезе още по-стар античен театър. Дотук обаче с откритията. Следва битка за запазване и консервиране на руините.
Повечето археолози копаят, правят своите открития и оставят обекта на грижите на общините, коментира Жарин Величков. А на него се пада незавидната роля да агитира и да преговаря за своето откритие. Част от амфитеатъра вече е вградена в новия хотел "Арена ди Сердика". Почти цялата елипса на древното арт съоръжение обаче се намира в терена, за който е предвиден градеж на сграда на НЕК. Малкият Индиана Джоунс - така наричали гальовно Жарин някои от известните му колеги. "Нито съм малкият, нито Индиана Джоунс", отсича Величков. Според него няма конкуренция между археолозите. Всеки си вършел работата. Жарин е роден във Враца. Случайно, казва той. Родителите му са софиянци и по това време баща му, който е адвокат, работел във Враца. Огненото му име е всъщност литературният псевдоним на баща му. Има по-голям брат, който е стоматолог. Археологът е столичанин по дух и по призвание. Вероятно и затова е готов да се пребори за единствената цялостна археологическа находка в столицата. Тя трябва да се покаже в цялата й красота и да е достъпна за хората, смята той. Величков е завършил история в Софийския университет. От 1990 г. е главен инспектор в Националния институт по паметниците на културата. През 1992 г. е специализирал във Франция. Има куп публикации в научната преса. Името му се завъртя преди няколко години в медиите, когато се дебатираше идеята за създаване на частни музеи. Според него експонатите "притежание на частни колекции" трябва да се вкарат в регистър и да се "амнистират", а след това да се иска вече документ за произход.
"Копал съм на много места у нас", споделя Жарин. Работил на разкопките край Свищов, в с. Дебелт край Бургас. Пет поредни сезона е бил на обекти в Кабиле, Ямболско, после в Годеч и Костинброд. И така 25 години от всичките му 47.
"Никога не съм искал да рекламирам себе си, правя усилена реклама на паметника", сигурен е Величков. Според него на археолозите им е трудно единствено когато не знаят какво копаят. Той пък имал само един противник - древния архитект, построил паметника. "Оставям го той да ми каже кой е, какъв е бил", споделя Жарин. Руините говорели, подсказвали за себе си. Той се гордее с това, че има пространствено мислене и че не му е трудно да си представи, как са изглеждали амфитеатърът с трибуните, театърът по него със "скена" и "орхестра".
Нерядко откриването на древните паметници е чист късмет, разказва археологът. Преди години отишъл да види терен до летището в Бусманци, за който имало данни, че крие старини. Оказало се, че това е една блатиста нива. Къде да копаем, попитали го копачите. Жарин хвърлил археологическата си шпатула в средата и посочил - тук. И така отдолу се появили руините на римската ферма Вила Рустика.
Сияна Севова