Знам, че може, затова го и писах. Ама трябва сърце.
Познавам археолози,етнографи и фолклористи -всички отдавна пенсионери, които обаче през 50,60 и 70-те години нямаха даже собствени стаи в музеите. Просто не им трябваха, защото много рядко се свъртаха там. Прекарваха седмици на терен. И са се връщали с огромни тефтери информация. наследниците им в момента са канцеларски мишоци с кожени кресла и компютри. На които граят игрички. Даже още на места не е систематизирана и обработена информацията отпреди 20 години. да не говорим за публикация.
После се сърдят на търсачите и най-грозното е че им преписват невероетни възможности и наличие на пари. Глупости на търкалета. 300 лв. за машинка, сирене и хляб в торбата, пет лева за газ на колата, здрави обувки и търпение - няма начин да не закачиш нещо, ако не е днеска, то утре. Ама за два дена им се откача задника, докато кръстосат пет селища. Че после намирали нови обекти и първи ги отарашвали. Ами така е - който свари ...