От една седмица научих, че земите на Тракия се наричали още Ракхива.
Порових се в българските страници, открих няколко автори, които също споменават този факт, но толкова - никакви подробности.
Вчера обаче прежалих 10 лева за една езотерична книга "Великите посветени" на Едуард Шюре и нали не съм много наблюдателен прибирайки се в дън горите Тилилейски (Балкана) с неудоволствие открих, че автора отдавна е покойник (роден 1848 - починал 1929) и малко без ищах зарових пръсти в страниците.
Господи, вижте какво "открих" сред тях...
(Всичко в скоби е мой уместен или неуместен коментар)
стр. 191 (Великите посветени - Орфей)
...Сред местните божества се срещат и мъжки богове, но притиснати от бляскавия кортеж на женските божества, те имат малко влияние. Богът на слънчевия цикъл Аполон Делфийски (1) е вече роден...
(1) Според древно тракийско предание създател на поезията е ОЛЕН. На финикийски език името означава Всемирно същество. Името Аполон е със същия корен. Ap Olen или Ap Wholon означава Всемирен баща. Първоначално се покланят на Всемирното същество, наричано Olen. Култът към Аполон е въведен от жрец под влиянието на учението за Слънчевото слово, разпространено в светилищата на Индия и Египет. Този реформатор отъждесьтвява небесния Отец с двойственото му проявление - като духовна светлина и видимо слънце. Тази реформа обаче не напуска храмовете. Орфей пръв влива сила на слънчевия култ към Аполон, като го оживотворява и зарежда с мистериите на Дионис.
...Отвъд Гърция се простира сурова Тракия. На север верига планини, обрасли с гигантски дъбове и увенчани със скалисти върхове, ту се снишават, ту извисяват снага, ту се разстилат в амфитеатър.
(пише го сякаш е бил по нашите земи, дори последната фраза напомня чувството за разхождал се в Софийското поле)
Населението принадлежи на дорийската раса. То се отличава както с красивите си изяви - с решителния си (???) и открит нрав, така и с грозните - с присъщата на античните Горгони и Медузи величавост (!!!)
Подобно на Египет, Израел, Етрурия и ???Гърция??? има своята свещена география, където всяка местност символизира сферата на духа.
Защо гърците почитат Тракия (2) (продължението е след бележка 2)
(2) Името на Тракия, според Фабър д'Оливие (не само не го зная, но не бях го и чувал), произлиза от финикийското Rakhiwa, което означава етерното пространство (ТРА) или небесната твърд (КИя) (това вече ми беше известно). За гръцките поети и посветени като Пиндар, Есхил или Платон (и за него има в тази книга) името Тракия има символичен смисъл и означава страна на СВЕЩЕНАТА НАУКА И ПОЕЗИЯ (а бе и тук не се стърпях и писането с главни букви отново е мое).
Името има за тях и ФИЛОСОФСКИ, И ИСТОРИЧЕСКИ СМИСЪЛ. От позициите на философията ТО ОПРЕДЕЛЯ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ОБЛАСТ - УЧЕНИЯТА И ТРАДИЦИЯТА, които ПРЕДСТАВЯТ ПРОИЗХОДА НА СВЕТА ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ. Исторически, ТО НАПОМНЯ РАСАТА И СТРАНАТА< В КОЯТО ВЪЗНИКВА ДОРИЙСКАТА ПОЕЗИЯ, ТАЗИ МОЩНА ПРОЯВА НА ДРЕВНОАРИЙСКИЯ ДУХ,
КОЯТО ПО-КЪСНО, КАТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ СВЕТИЛИЩАТА НА АПОЛОН, РАЗЦЪФТЯВА В ГЪРЦИЯ. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТОЗИ ВИД СИМВОЛИКА Е ДОКАЗАНО ПО-СЕТНЕ ОТ САМАТА ИСТОРИЯ. В ДЕЛФИ СЪЩЕСТВУВА ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ ТРАКИЙСКИ ЖРЕЦИ <ТРАКИДИ>. ТЕ СА ПАЗИТЕЛИ НА ВИСШЕТО ЗНАНИЕ. ТРИБУНАЛЪТ НА АМФИКТИОНИТЕ Е ОХРАНЯВАН ОТ ТРАКИЙСКА ГВАРДИЯ - ПСВЕТЕНИ В ТАЙНИТЕ ВОЙНИ. Спартанската тирания премахва тази неподкупна гвардия и я замества с наемници. По-късно глаголът тракизирам (thraciser) се използва в ироничен смисъл по отношение на привърженици на древни учения).
(ПРОДЪЛЖЕНИЕТО след 2)
...като свещена страна и родина на музите? Защото във високите й планини са най древните светилища на Кронос, Зевс и Уран. От там се спуска в свещени рими Поезията, от там идват Законите и Изкуствата. Легендарните поети на Тракия ни убеждават в това. Възможно Тамарис, Линос и Амфион да са имена на реални личности, но според езика на храмовете те преди всичко олицетворяват поетическите жанрове. В храмовете историята се пише по едн единствен начин - алегорично. Тамарис, който възпява борбата на Титаните и е ослепен от Музите, олицетворява поражението на космогоничната поезия и победата на новите течения. Линос, който внася в Гърция меланхоличните песни на Азия, подсказва за нахлуването на една сълзлива и сладострастна поезия, която отначало не допада на мъжествените дорийци. Линос символизира също победата на лунния култ над слънчевия. И обратното, Амфион, който според легендата кара скалите да се движат и със звънката си лира издига цели храмове, изразява пластическата сила на слънчевото учение и на дорийската поезия, отразени върху цялата елинска цивилизация(3)
(3)Страбон убедително твърди, че древната поезия е език на алегориите. Дионисий Халикарнаски твърди същото и посочва, че с това було са прикривани и природни закони, и възвишени идеи. Древната поезия е назована език на боговете не само метафорично; тайният смисъл, в който е и нейното очарование, присъства в самото и име. Болшинството лингвисти виждат произхода на думата поезия от от гръцкия глагол poeiein - правя, създавам. Тази етимология изглежда на прър поглед естествена и разбираема, но малко се съгласува със свещенния език на храмовете, откъдето поезията тръгва. По логично е наред с Фабър д'Оливие да приемем, че poiesis произлиза от финикийското phohe (уста, глас, език) и ich (Висше същество, в преносен смисъл - Бог). Етруското Aes или Aesar, галското Aes, скандинавското Ase, коптското Os (Господ), египетското Osiris произлизат от един и същи корен (ами да, то в българския местоимението АЗ си е също бог - да не сме паднали от Марс. "Всички" племена около нас го наричат така само ние не , ама не го пише в тълковния речник), като добавим, че според Иван Дуриданов в тракийския език Zi е бог (същ.нарицателно), а звука Е е дом, обиталище, храм и божествения звук на Аполон - ЕЗИ е със значението Храм на Бога. Такава е част от етимологията на МУЗИ и МУЗИКА.)
Засега толкова. В понеделник пак. Там ще има тълкувание на името Орфей, "сянката" на "истината" за "раждането" на гладиаторските борби в Тракия. Тази "гладиаторска ерес" се роди преди 10 години в главата на вече починалия Георги Русев от Севлиево, но никой в Института по тракология не му повярва. Сега да ми падне Ф.., да му тикна пред очилата това "мухлясало" френско "пасквилче"...
... Твърдението, че свещенните гладиатори са "порасли" по нашите земи трябва да бъде казано от хабилитиран учен е неписан постулат...
Ще му намеря мейла ииии....
Ама хайде чао. Засега...
|