Царски сребърен кръст изровиха в Перперикон

Хиляди експонати намериха археолозите за 10-ина дни

Ще се появят и целите робски синджири, убеден е проф. Николай Овчаров

Рамо на престолен кръст е една от най-новите находки от Перперикон. Това съобщи специално за "Стандарт" проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите разкопки на древното място. Престолният кръст е изработен от бронз и е бил посребрен.

Откритото парче е дълго около 16 см, а големината на целия кръст е била около 40 см, уточниха специалистите. Върху него личат леглата с апликации с изображения на светци
вероятно от сребро или злато. При превземането на крепостта обаче османският завоевател е изтръгнал скъпоценностите от религиозния предмет. В сряда учените попаднаха на окови, вчера те откриха и втората част от прангите - тази, която е била за ръката. Очакваме тук някъде да е и веригата, с която са били оковани робите, освободени от Крали Марко, поясниха археолози.

Тези дни специалистите са съсредоточили вниманието си при Източната порта на цитаделата, където се предполага, че е бил пробивът на завоевателя през ХIV в. При руините на кулата миналата година беше намерен скелет на убит в битката, вероятно нападател. Тялото бе в неестествена поза, извито, с вдигнати ръце, разказа проф. Овчаров. Вероятно мъжът е паднал от крепостта, убит в боя, и не е бил открит от своите, когато са прибирали труповете след битката.

Мястото изобилства от находки - от части от кании на мечове, боздугани, ножове и топчета за прашки до занаятчийски предмети. За десетина дни откритите експонати са хиляди. Такава концентрация не е хващана никъде досега по нашите земи, категоричен е проф. Овчаров. Данните предполагат, че цялото население от околните села се е затворило при обсадата в здраво укрепената цитадела. Тя, за разлика от останалите крепости от това време, е била добре оформена като градоустройство, а и е била изключително добре защитена. Неслучайно е била избрана за последно убежище от жителите.

Сред находките са и фрагменти от около 15 железни кръста. Вероятно това е църковната утвар от християнските храмове, които хората непременно са държали да запазят, бягайки от нашествениците. Излизат и трупове, заровени на малка дълбочина. Те са ориентирани според християнските обичаи, но са само на около 20-30 см в земята, което говори, че хората са нямали време за истинско погребване. Със сигурност мястото не е некропол, а никой не погребва мъртъвците си в средата на града, сочат аргументи археолозите.

Друг факт, подкрепящ тезата, че експедицията е попаднала на гибелта на Перперикон е, че наоколо "гъмжи" от животински кости
Видно е, че това са остатъци от храната на скрилите се в крепостта бежанци, разсъждават от екипа. Към посочения исторически момент насочват и откритите монети от османско време.

Хипотезата на проф. Овчаров е, че драматичните събития на Перперикон са се случили през 1361-1362 г. След като османските орди превземат Димотика, която е само на около 130 км от Перперикон, през долината на Бяла река те навлизат към поречието на Арда.

Според историческите данни малко крепости са се съпротивлявали на настъпващите османски орди. Причината бил султански закон, според който, ако крепост се предаде сама, бивала запазвана. Устройвана й била даже охрана. Ако обаче се съпротивлява, след като бъде превзета, за три дни ордите били свободни да грабят къде що видят ценно. След това била опожарявана, а оцелелите жители - оковавани в пранги и отвеждани на пазарите за роби на Изтока.

Явно Перперикон е била от превзетите цитадели, тъй като археолозите "хванаха" солиден слой опожаряване. Достигнатите досега факти очертават изключително добре документирана обсада, категоричен е проф. Овчаров.

Галина Стефанова

в-к "Стандарт"