Това е ритуал, който го има и при българите и до днес. Кой от кого го е взаимствал не знам, но със сигурност е древен обичай. Има го в Мала Азия /Анадола/ , който факт дава право на някои люде да твърдят, че е турски обичай, но нека припомним, че Мала Азия е Прародина на българите наред с Балканите.
При българите този ритуал се е запазил под формата на мартеница. Вместо да си късат дрехите, българите носят усукани червен и бял конец един месец, който очевидно е бил свещен месец за тях в древността, а след това закачат мартеницата на дърво в близост до извор, светилище или храм. Това го правим днес машинално и не разбираме много много значението на този ритуал, но със сигурност знаем, че е за здраве. Същото е и при алианите - и те връзват парцалчетата за здраве.
Кой е бил главния бог на българите, когото те са празнували, и когото са молели за здраве, става ясно от името на месеца - Март, това е месеца посветен на "тракийския" бог Марс, Март или Марко. Усуканите конци, които са бял и червен , също са носители на символика. Фактът, че мартеницата се закача най-често до сърцето, което е символа на живота, говори достатъчно.
Турците нямат този ритуал поради простата причина, че мохамеданството е малко по догматично от алианството и е забранявало доста от старите традиции. Например има сведение, че преди Освобождението местни мохамедани /не алиани/ копаели канал до светилището Демир Баба теке, и се натъкнали на скрити закопани около 100 мраморни оброчни плочки с изображения на "тракийския" конник. Допитали се до местния мохамедански имам какво да ги правят, а той строго наредил да бъдат стрити на прах, а прахта да бъде разпръсната в реката. Убеден съм, че това алианите не биха го сторили.
|