|
Ima i доста окрития и други не6та zа траките,но няма време.Открити са доста не6та,вкл. и от това,което те интересува.Ло6ото е това,4е понякога построеното в по_сетне6ен перид,уни6тожава предходното.
Аz 6те пусна малко zа готите,макар,4е са били zа кратък период на балканите.
Seite der Wulfila-Bibel (Codex Argenteus), 5./6. Jh.
Heutiger Aufbewahrungsort: Universitätsbibliothek Uppsala
Goten
aus Wikipedia, der freien Enzyklopädie
Die Goten waren ein indogermanisches Volk der germanischen Gruppe, das zur Zeitenwende im Bereich der Weichselmündung siedelte. Damals war es den antiken Geographen unter dem Namen Gotonen (Gutonen) (gotisch Gutans) bekannt. Der Name wird vom gotischen Wort giutan "gießen" abgeleitet und als "Ausgießer" gedeutet. In der zweiten Hälfte des 2. Jahrhunderts zog ein Teil der Goten nach Südosten zum Schwarzen Meer. Nach ersten Auseinandersetzungen mit dem römischen Reich in Südosteuropa in der ersten Hälfte des 3. Jahrhunderts kam es am Ende des 3. Jahrhunderts zur Spaltung in Ost- und Westgoten (Ostrogothi, glänzende Goten, und Visigothi, gute Goten). Während der nächsten einhundert Jahre sprach man von den Westgoten als Terwingen, von den Ostgoten als Greutungen.
Die Ostgoten wurden 375 von den Hunnen unterworfen. Sie wurden nach deren Niedergang zu römischen Foederati und eroberten 488 unter Theoderich Italien, vorgeblich im Auftrag von Byzanz. Nach Theoderichs Tod zerfiel das Ostgotenreich. Die Westgoten, die noch im Jahre 378 das oströmische Heer unter Kaiser Valens in der Schlacht von Adrianopel schlugen, wurden 382 Föderierte und gründeten Anfang des 5. Jahrhunderts ein Reich in Gallien, das von den Franken nach Spanien verdrängt wurde. Das Westgotenreich unterlag 711 den Mauren.
Откриха гроба на първия преводач на Библията у нас
22 Юли 2005
Находката е открита в олтара на базилика от VІ в. при разкопки в ранновизантийския град Нове край Свищов.
Гробът на св. Лупос Вулфила, който е известен като първия преводач на Библията, бе намерен при разкопки в ранновизантийския град Нове край Свищов. Той бе открит в олтара на базилика от VI век. Известно е, че светецът е починал по време на събор в Цариград, но не е изключено мощите му да са пренесени в Нове. За това, че светецът е погребан там, съществуват и писмени данни.
В храма са открити и други гробове на знатни хора, но единствено този на св. Лупос е в олтара. Базиликата е част от представителна резиденция, разположен на 75 м извън западната крепостна стена на римския лагер. Там археолозите са проучили готски некропол с над 110 гроба. При 10 от погребенията са открити инсигнии от самородно злато, което означава, че там са били положени знатни хора от свитата на готския крал Теодорих.
От 475 до 478 г. Нове е бил столица на владетеля. От там той тръгва на поход за Италия заедно с 20 000 войници. Разкопките извън крепостните стени ръководи Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във В. Търново. Епископска резиденция, която специалистите определят като най-добре проучената в цял свят, е открита в района на римския лагер. С неговото проучване вече 45 г. е ангажирана българо-полската експедиция. Според договорните споразумения там копае мултидисциплинарен екип от Варшавския и Познанския университет.
Резиденцията се простира на площ от 6500 кв.м. Там са открити 2 базилики, като едната е най-голямата в Нове, помещения за епископа, баня. В южната част има помещения за оставяне на дарения, както и кухня, трапезария и спални за подслон на бездомници. Богатата къща е строена през 410 г., а Петрос е първият епископ, познат по име, живял там.
Резиденцията е съществувала до 607-610 г., когато загива и Нове. Римската баня е около 6500 кв. м и е построена по решение на император Траян след дакийските войни през II век. Така владетелят е искал да възнагради представителния си легион, в който е известно, че всички войници са били с ръст над 1,80 см.
Уникална колона с надписи на латински и гръцки е открита преди броени дни в лагера. Латинският надпис е от II век и е в чест на възкачването на един от императорите. С гръцките букви, оставени в края на IV век, работи проф. Зара Гочева от Нов български университет, която е един от най-добрите епиграфи в България. Посветителният надпис е направен от Дионисос, войник от I италийски легион, който объркал една от буквите, като вместо на гръцки, я изписал на латински.
В римския лагер са открити 400 надписи, като едва 6 от тях са на гръцки. Проучванията на поляците разкриват, че римските войници са се хранили с агнешко и свинско месо. Намерени са и кости от риба. Археолозите са установили, че те са от шарани, тежали около 50 кг, и щуки над 100 кг. Легионерите, които са охранявали римската граница, са пиели вино от Испания, за което се съди по намерените амфори.
в. Борба, Велико Търново
РИМски провинции на балканите.
[image]http://www.stamm-goten.de/assets/images/Helm.g[/image]
History Channel
Die Goten lebten von Landwirtschaft und Handel
History Channel
Hunde gegen Kindersklaven?
Der gotische Goldschatz von Pietroasa, vergraben während des Hunnensturms
Westgotenfibel
Mausoleum des Theoderich in Ravenna
|
Re:може и да има връzка с това [re: и]
