Здравейте,
за магнитно датиране се използват разни параметри. Има опити за датиране на могили в европ. част на Русия, от бронзовата епоха мисля, въз основа на магнитната възприемчивост на почвата, с която са били затрупани (знаейки предварително от почвени профили как се е менила възприемчивостта на почвата с времето). Магнитната вискозност, натрупана по време на престоя на почва/камъни в дадено положение е друг възможен параметър. Много по-добре разработен метод като магнитостратиграфията върши работа при датирането на находки на ранни хоминиди. Но най-често се използват вековите колебания в посоката и интензитета на магн. поле за даден район и са датират съхранени in situ обекти от горяла глина. Горели материали — глина или камък обикновено запазват много добре характеристиките на древното магн. поле и ако се знае как се е менил виртуалния магнитен полюс за даден район, може да се датира времето на последното опалване на дадено огнище или пещ. С точност от около 50 години за обект от последните 2000 години и с около 100 години за обекти отпреди н.е. За Англия историята на вековите изменения на магн. поле е възстановена за последните 3000 години, но само за посоката на полето. България има една от най-добре изградените в света криви на местните векови вариации — за последните 8000 години, от началото на неолита, и то за посоката + интензитета на полето. Благодарение на работата на Мери Ковачева, която, мисля, че мнозина български археолози знаят и са ползвали резултатите й.

Поздрави,
Васил