Предбългарски паметници

1. Праисторическо селище в местността Гебеклисе.
2. Находки от тракийския период под търговската сграда до ужната стена на вътрешния град.
3. Селище на земеделци от III-IV векове в местността Аргатово на десния бряг на Тича срещу дворцовия комплекс на Симеон.
4. Голяма базилика в местността Дели Душка от края на IV век.
5. Останки от крепостна стена вън от крепостта на Преслав по десния бряг на Тича.


За двореца на Симеон:

"Историята на дворцовия комплекс в Преслав е изучена напълно и във всичките му части. Сега той се състои от две сгради, съединени помежду им с по-малка междинна постройка. Но основи на по-стара сграда са открити отчасти под дворната настилка в източната част на дворцовия квартал, отчасти под източната дворцова сграда. А в историята на западната сграда бяха установени ранни фази, които датират най-малко от първата половина на IX век, ако не и от по-рано.
Какво е представлявал дворецът през тази епоха?
Може да се смята за вероятно в най-ранната епоха дворецът да е представлявал една единствена жилищна сграда навярно с двояко предназначение - приемна и жилищна. В долния си етаж, или приземието, сградата е имала голяма правоъгълна зала, ориентирана север-юг. На тясната си южна страна залата е имала широка апсида. По оста на залата от север на юг е минавала редица от дебели дървени стълбове, които са поддържали вероятно дървения под на етажа. Някъде в северния край на залата е имало стълба, също дървена. Но в този си вид сградата не е съществувала дълго. Наложило се е да се преустрои апсидата. Новата апсида е вече по-малка по обем, а залата пред нея си остава в същия вид. Не са ясни напълно причините за това преустройство. Има известни данни, които позволяват да се предполага, че неустойчивостта на зидарията е довела до улягане и събаряне на апсидата, въпреки че основите й са били положени върху стъпка от дълбоко набити колове. Прави впечатление, че независимо от укрепването на стъпката основите на сградата са положени много плитко в терена - само 0,40 м, и конструкцията е била неустойчива. Стените са градени от плътна зидария с дялани варовикови блокове на здрав бял хоросан. Такъв тежък градеж е трябвало да стъпва много по-дълбоко в земята. Може да се предполага, че строежът на тази постройка бил не след дълго време последван от земен трус, който довел до първото преустройство в апсидната част. Подобни причини, много по-ясно изразени по оставените от тях следи, са довели до цялостно преустройство на дворцовата сграда в по-късно време и на тях ние ще се спрем по-нататък.
И така на мястото, гдето княз Димеон наредил да се издигне новата столица на България след народния събор в 893 г., когато княз Борис го провъзгласява за владетел, още в първата половина на века е съществувал укрепен дворец - аул. Неговият план е изяснен. През последните години бе проследена стара крепостна стена откъм изток, юг и северозапад.
Строежите в Преслав, които можем ориентировъчно и най-общо да датираме в епохата до Симеон, се намират върху високата надречна тераса на Вътрешния град. Това са останките на една крепостна стена и сгради от дворцовия квартал. Крепостната стена е изследвана частично. Нейното трасе минава успоредно на вътрешната крепостна стена вътре в територията на Вътрешния град. Била е строена от варовикови дялани блокове върху хоросанова подложка. [...] В южния й край от вътрешната странакъм крепостния зид е долепена сградата на малка баня, изградена от камък и тухла и планирана съгласно принципите на баните н Плиска и Омуртаговия аул при с. Цар Крум. Банята е имала вана за гореща вода и подподово отопление в горещото отделение, изградено не с тухлени колонки, а с големи тежки глинени тръби, на които е лягал тухленият под. [...]
Ако и да е запазена твърде незначителна част от зидарията на тази крепостна стена, сигурно е, че фугите между каменните блокове по лицата й са били замазани със същия червен хоросан като в плисковската стена на Вътрешната крепост. Следователно не само плътната каменна конструкция, но и живописният декоративен стил на двете стени са еднакви, което ги сближава хронологически."


Цитираните данни са публикувани още през 1977. Очевидно е, че обвиненията на Зиези за криене на находки от страна на български археолози са плод на въображението му. Явното несъответствие на твърдяното от Зиези и изводите на българските археолози не се нуждае от коментар...