|
Makar,4e e nespravedlivo,a donqkyde i gavra,nqmam nishto protiv ako se izdignat takiva pametni plo4i i v dvete dyrzavi pri uslovie,4e se vpishe istori4eskata istina i fakti.Moze daze da se otbelezi,4e vsashnost bolshinstvoto ot turskoto naselenie e bil s hristiqnski koren - potur4eni romei,bygari,syrbi,vlasi,garci,cigani,armenci,rusnaci, i drigi narodi/daze i arabite sa bili pod tursko robstvo/;eni4eri,robi,sluziteli i t.n sa bili s neturski proizhod/imalo e daze i zapadnjaci/,no vposledstvie se prevryshtat se v takiva.
Da se napravi i pametnik za stradanijata na decata,popadnali v klopkata na eni4erstvoto i zaginali v imeto na sultanskoto spokojstvie i sultanskija stomah,ha,ha,ha.
[url]Тема Турски паметник на Шипка! Вашето мнение ..........
Автор БOИЛ ()
Публикувано 22.06.04 09:14
На Траянови врата – Българоубиец?
22 юни 2004 | 02:27
Идея за построяване на паметна плоча на загинали 6 хиляди турски войници в Шипченските боеве през 1877-78 година край Шейново разбуни духовете на родолюбивите българи. Намерението за издигане на плочата е на Йордан Маринов, секретар на Общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков" и член на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници.
Паметната плоча, с надпис на български и турски, трябва да бъде поставена в близост до един от масовите гробове на четирите хиляди загинали войници на Сюлейман паша при Шейново.
Бившият зам.-министър на отбраната от правителството на Иван Костов и секретар на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници Здравко Зафиров, заяви пред столичен вестник, че поставянето на плочата е в памет на “загиналите турски войници под връх Шипка” и “тест дали можем да бъдем европейци”.
Следвайки логиката на “родолюбците” от Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници, паметна плоча би трябвало да има и на прохода Траянови врата, където през 986 г. Цар Самуил нанася голямо поражение на император Василий Втори Българоубиец. В памет на загиналите византийци, може би ще трябва да поставим на прохода възпоменателен знак, за да докажем, че сме европейци. А за ослепените през 1014 г. от същия този император 15 000 Самуилови войници, никой не трябва да споменава, за да не покажем случайно, “пагубен” национализъм.
Турски паметник на Шипка
Венета Асенова
Николай Кръстев
Да бъде изграден паметник на 10 000 загинали турски войници при боевете на Шипка. Предложението е прието от Управителния съвет на Националния комитет на войнишките паметници на 17 април. Това съобщи за в. "Монитор" зам.-председателят на организацията Йордан Маринов от Казанлък.
Идеята е паметникът да бъде изграден в местността "Косматката" край казанлъшкото село Шейново, където е бил командният пункт на Вейсел паша.
Крайно време е да изчистим някогашните проблеми с Турция. Не трябва да товарим Европа с нашите стари вражди, мотивира идеята Йордан Маринов.
Има решение на Националния комитет за войнишките паметници за поставяне на паметен знак на загиналите турски военни под връх Шипка, каза пред "Монитор" председателя на комитета Здравко Зафиров. Той е бивш заместник министър на отбраната, а сега заместник кмет по сигурността на Пловдив.
Целта ни е да отдадем почит към паметта и дължимото на загиналите войници, допълни идеята Зафиров. За нас това е тест дали можем да бъдем европейци, коментира възможните остри реакции Зафиров.
На реципрочен принцип срещу паметната плоча под Шипка ще бъде поставен паметник на загиналите наши войни от 23-ти Пехотен Шипченски полк при щурма на Одрин на форт "Айваз баба". Идеята вече е обсъждана и е намерила подкрепа от генералния консул на Турция в Пловдив. Турският военен аташе у нас дори е ходил и е одобрил мястото, на което може да се постави плочата. Зафиров уточни, че в разговори е уведомено и Министерство на отбраната.
Националният комитет щял да внесе официално предложението в Общинския съвет на Казанлък в началото на юли. Независимо от мнението на останалите институции без положително гласуване от страна на съветниците в Казанлък паметния знак не може да бъде поставен.
Не съм запознат с предложението и с неговото съдържание, затова не мога да го коментирам, каза пред в. "Монитор" кметът на Казанлък Стефан Дамянов.
в. Монитор - стр. 1, 3
Гласят нова гавра с българската нация
Много станаха еничарите! Под маската на евро и атлантическата интеграция една продажна групичка, която не зачита род, родина и история, подготвя нова гавра с българското национално достойнство.
Поредното пръкнало се кметско сдружение, инициатор на възстановяване на войнишките паметници, роди гениалната идея да се изгради паметна плоча и на загиналите …турски войници по време на Освобождението на България. И паметникът да бъде поставен не къде да е, а на заветния за всички българи връх Шипка.
Тази наглост прехвърля всякакви граници и прилича на безумие, което не е случайно, а бавно и методично подготвяно.
На паметната плоча продажниците готвят да поставят лика на Вейсел паша – същият, който през декември 1977 г. е разбит от генерал Радецки. Но преди това е успял да подпали маса селища около Стара Загора и Казанлък. И сега точно казанлъшките общински съветници ще трябва да решават с гласовете си дали да го почетат – заради “бартера” да има плоча на нашите убити в Одрин.
В същото време заместник-кметът на Пловдив Здравко Зафиров, който е и бивш заместник-министър на отбраната, има наглостта да заявява, че построяването на паметник на турците на Шипка било “тест дали сме европейци”.
Тест обаче дали сме българи е дали ще защитим Шипка отново. От шепа продажници, които тъпчат народната памет.
в. Монитор - стр. 14
Екатерина ТЕРЗИЕВА, Христо ДИМИТРОВ, Скандална идея за турски паметник на връх Шипка
Комитетът за войнишките паметници се опитва да прокара шокираща инициатива - да бъде поставена мраморна плоча на Шипка в памет на загиналите по време на Руско-турската война 14 000 турски войници и техния предводител Вейсел паша.
Инициаторите допускат, че идеята им няма да бъде възприета лесно от общественото мнение, но въпреки това вече провели сондажи с военните аташета на Русия, Украйна и Турция и те не се възпротивили.
Председател на комитета е зам.-кметът на Пловдив Здравко Зафиров. Той е бивш зам. вътрешен и зам. военен министър в правителството на Иван Костов. Според Зафиров идеята възникнала спонтанно, когато от комитета решили да бъде поставена паметна плоча в Одрин в памет на загиналите 1500 български войници през 1915 г. "Не можем на реципрочен принцип да не възстановим паметта на турските войници, които са загинали около Шипка. Идеята бе спонтанна - за да провокираме в добрия смисъл и да проверим дали имаме вече европейския възгледи и намерения", заяви Зафиров.
"Много хора ще кажат: добре, защо на този етап тръгвате да правите паметна плоча на турски войници?! Трябва да разберем, че когато вече сме съюзници в НАТО и Евроатлантическия договор, трябва да има едно взаимно почитане на култура, на традиция и на минало." Така председателят на комитета оправда инициативата.
За да стане тя факт, трябва да има размяна на ноти между външните министерства на България и Турция. Преди 3 месеца комитетът уведомил Министерството на отбраната. Чака се разрешение от Министерството на културата.
"Ще подготвим и едно проекторешение на общинския съвет в Казанлък. Лично кметът на Казанлък г-н Дамянов се е ангажирал да го внесе. Разговарях с турския военен аташе и с генералния консул на Турция у нас, който е в Пловдив, така че на първи етап имаме съгласието на всички институции. Разбира се, чакаме официалното становище на Турция", увери Зафиров.
Според Йордан Маринов, зам.-председател на комитета, ако плочата бъде поставена, до 2 години край Шейново щял да бъде изграден паметник на Вейсел паша.
Средствата за паметника край Шейново ще дарят турски бизнесмени, категоричен е казанлъчанинът Маринов.
Като медицински случай окачестви намеренията за паметната плоча край Шейново областният лидер на БСП-Стара Загора Трифон Митев, а говорителят на ДПС в града Мехмед Осман счита, че тя е провокация към етническия мир в региона. "Вдигането на такъв паметник не е в дневния ред нито на Казанлък, нито на България, не смятам, че някой от държавниците в Република Турция ще тръгне да я обсъжда", категоричен е Осман, като припомня, че командирът на турските войски при обсадата на Шипка Сюлейман паша е осъден от турски съд, а Османската империя - отдавна погребана в миналото.
Йордан Маринов се кани да постави въпроса за паметника край Шейново и по време на тържествата в памет на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които ще се проведат в средата на юли на Бузлуджа.
Аз съм смаяна. Предложението трябва да срещне яростна съпротива, заяви вчера по телефона депутатката Стела Банкова, член на комитета за войнишките паметници, създаден на 10 март. Тя обеща веднага да постави въпроса пред организацията. "Излиза, че в тази държава всеки може да вдигне какъвто си иска паметник, стига да си плати. Ами нека тогава Германия да вдигне паметник на Хитлер, тук веднага ще се намерят майкопродавци, които ще го построят", възмути се Банкова.
В комитета влизат още кметовете на Велико Търново Румен Рашев, на Плевен Найден Зеленогорски, на Шумен Веселин Златев, на Карлово Емил Кабаиванов, на Казанлък Стефан Дамянов, полковници и генерали. Сдружението е изградено с нестопанска цел в обществена полза и има за цел възстановяване, поддържане и изграждане на войнишки паметници в България и чужбина.
В Казанлък припомнят, че Маринов, но в качеството си на секретар на общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков", наскоро предложи да бъде издигнат паметник на офицера, издал заповедите за ликвидирането на близо 30 000 българи през периода 1923-1925 г.
По време на управлението на СДС Маринов успя да предизвика прокурорска проверка срещу 12 казанлъчани, завършили висшето си образование в някогашния СССР, под претекст, че са агенти на КГБ.
в. Сега - стр. 1, 2
В. "Старозагорски новини"
Искат плоча за загиналите турски войници на Шипка
Идея за построяване на паметна плоча на загиналите 6 хиляди турски войници в Шипченските боеве през 1877-78 година край Шейново разбуни духовете на казанлъшките патриоти. Намерението за издигане на плочата лансира в общественото пространство Йордан Маринов, секретар на Общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков" и член на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници. Според Маринов, идеята вече имала солиден брой привърженици, приемала се радушно от представители на различни големи турски фирми и турски дипломати, които дори били готови да помогнат със средства за нейното издигане. Реципрочният жест за това щял да е в издигане на паметна плоча на загиналите българи край Одрин по време на Балканската война, голяма част от които войници и офицери от 23-ти Пехотен шипченски полк. По същество идеята за градеж на паметните плочи край Шейново и Одрин ще се дискутира в средата на юли на връх Бузлуджа, по време на традиционните Хаджи Димитрови чествания, каза Маринов. Като "налудничава" определи идеята на Маринов и неговите съратници Чавдар Ангелов, член на Организационния съвет на ВМРО и председател на младежката структура на войводите в Казанлък. Според него поставянето на паметна плоча на загиналите турски войници край Шейново "със сигурност ще доведе до втора Шипченска епопея". Ангелов счита за изключително неуместно обсъждането на толкова важен за националното ни достойнство въпрос да става на Бузлуджа, "връх, натоварен с много история и пропит от кръвта на българските и руските герои". Според войводата, ако плочата се построи с турски пари, ще е гавра с паметта на героите и гавра със символа на българската свобода - Шипка. От ВМРО са категорични, че лансирането на идея за издигане на паметна плоча на турските войници, загинали в България, е провокация по повод предстоящите големи чествания на 70-годишнината от построяването на Паметника на свободата на връх Шипка. Ако се допусне плочата да стане факт, по същата логика можело да се издигне и монумент на загиналите войници и башибозуци при потушаването на Априлското въстание, и то не къде да е, а в Батак, категоричен е Чавдар Ангелов, историк по образование. Със съзнанието, че "предателите в съвременна България не са свършили", от ВМРО ще подарят Вазовата "Епопея на забравените" на члена на Националния комитет за войнишките паметници Йордан Маринов, лансирал идеята за паметните плочи в публичното пространство. В края на тази седмица в столицата ще се проведе редовният конгрес на ВМРО. Очаква се казанлъшката група да запознае делегатите с намерението на комитета и да поиска адекватна реакция от съпартийците си.
Патриоти правят турски паметник на Шипка
Мариета ТОМОВА
Идея за построяване на паметна плоча на загиналите 6 хиляди турски войници в Шипченските боеве през 1877-78 година край Шейново разбуни духовете в Казанлък. Намерението за издигане на плочата лансира в общественото пространство Йордан Маринов, секретар на Общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков" и член на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници.
Според Маринов, идеята се приема радушно от представители на различни големи турски фирми и турски дипломати, които дори били готови да помогнат със финансови средства за паметната плоча. Желанието от българска страна е за реципрочен жест на турското правителство - издигане на паметна плоча на загиналите българи край Одрин по време на Балканската война.
Паметната плоча, с надпис на български и турски, трябва да бъде поставена в близост до един от масовите гробове на четирите хиляди загинали войници на Сюлейман паша при Шейново.
Йордан Марков твърди, че турската страна дава сигнали, че е съгласна да върне жеста и да постави паметна плоча на българските войници, паднали при Одрин. Според него, българите трябва да се разделят със сегашния си манталитет, защото след влизането ни в Европейския съюз, това може да се окаже бомба със закъснител. Все пак той се радва, че има силен обществен отпор срещу идеята, защото противното би
означавало, че обществото ни е заспало. Като "налудничава" опре-
дели идеята на Маринов и неговите съратници Чавдар Ангелов, член на Организационния съвет на ВМРО и председател на младежката структура на войводите в Казанлък. Той твърди, че ако плочата се построи с турски пари, ще е гавра с паметта на героите и гавра със символа на българската свобода - Шипка.
В края на тази седмица в столицата ще се проведе редовният конгрес на ВМРО. Очаква се казанлъшката група да запознае делегатите с намерението на комитета и да поиска адекватна реакция от съпартийците си срещу поставянето на паметната плоча
По същество идеята за градеж на паметните плочи за загиналите войници край Шейново и Одрин ще се дискутира в средата на юли на връх Бузлуджа, по време на традиционните Хаджи Димитрови чествания.
в. Виж – стр. 5
Вдигат паметник на Вейсел паша край Шейново
Христо ХРИСТОВ
Националният комитет за възстановяване на войнишките паметници на свое заседание от края на април т.г е взел решение да се издигне мраморен обелиск в памет на загиналите при прохода Шипка 14 000 турски войници, съобщи зам.-председателят на организацията Йордан Маринов. Междувременно според него били проведени разговори с военните аташета на Русия и Украйна, които не се възпротивили на идеята. Йордан Маринов се свързал с военното аташе на Турция у нас и от него получил подкрепа, включително и обещание паметният знак да бъде издигнат със средства на турската държава. Като своеобразен отговор аташето предложило нашенци да заплатят поставянето на мраморна плоча в района на Одринската крепост, където почиват костите на над 1500 български воини, загинали при щурма й през Балканската война.
Имаме пълна готовност да реализираме намерението си, избрано е и подходящо място - мраморният блок с надписа в памет на загиналите през 1877-1878 година турски воини под командването на Вейсел паша ще бъде поставен край село Шейново, уточни Маринов. Според него решението било взето единодушно от ръководството на комитета. Допълнителни подробности щели да бъдат обсъдени по време на предстоящите чествания на годишнината от гибелта на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли на връх Бузлуджа.
Председател на националния комитет за възстановяване на войнишките паметници е бившият заместник-министър на отбраната в кабинета на Иван Костов Здравко Зафиров, а сред членовете на ръководството са кметовете на Карлово и Казанлък. Самият Йордан Маринов е и секретар на общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков", откъдето неотдавна лансираха идеята в центъра на Казанлък да бъде издигнат паметник на о.з. генерала, покрил се с мрачната "слава" на човек, разпоредил изтребването цвета на българската интелигенция през 1923-1925 г.
Идеята получи неочакваната подкрепа от казанлъшките общински съветници, които вече гласуваха "за" реализацията й.
Йордан Маринов отхвърля като безпочвени обвинения, че с идеите си двата комитета всъщност пренаписват историята на България. Атаките срещу комитета им били инспирирани от "малка групичка пенсионери, които се титулуват за антифашисти". Първоначално край Шейново ще има само мраморна плоча, а след две години ще бъде издигнат и паметник. "Ако плочата оцелее, това означава, че сме скъсали с мрачното си тоталитарно минало и сме прегърнали безрезервно европейските ценности", допълни Маринов.
От областното ръководство на ДПС - Стара Загора, отрекоха да имат нещо общо с идеята и коментираха, че така само се подклаждат националистически напрежения.
в. Дума - стр. 2
И паметник на Балдуин ли?
Христо ХРИСТОВ
Да се вдигне паметник в чест на загиналите при обсадата на Шипка турски войници, предлага някой си Йордан Маринов, по-известен в родния си Казанлък с прозвището Истината. Според него осъществяването на това "дело" ще покаже на практика дали българинът е прегърнал от все сърце европейската ценностна система или шикалкави.
Нещо повече, господинът провел разговори с дипломати от Русия, Украйна и Турция и срещнал тяхното благосклонно отношение.
Дори турският посланик предложил реципрочен жест - да се постави плоча в памет на загиналите при обсадата на Одринската крепост през 1912 г. български воини.
Идеята се окачествява или като "медицински случай" или "като опит да се взриви етническия мир", но кой знае защо и дума не се обелва, че господинът в случая не представлява себе си, а организация, носеща високопатриотичното наименование "Национален комитет за възстановяване и строителство на войнишките паметници". С председател бивш зам.-министър на отбраната и зам.-кметове на българските градове Казанлък и Карлово. Които, кой знае защо, предпочитат да останат безмълвни, наместо да обяснят доколко решението, взето от комитета през април, е легитимно и плод на внимателен анализ или обратното - че е ранозряла слива - дивачка от семка на болен мозък.
Вярно, живеем в демократична страна, в която неотменимо право на свободен изказ има всеки един от гражданите, но дали и до колко подобни предложения се вписват в разбиранията за европейска ценностна система, нещо не мога да разбера.
Та в тази връзка - не е ли наистина крайно време за приемането на строги правила, които да регламентират кой и по какъв начин може да прави предложения и да води преговори за нови паметници?
Иначе нищо чудно ако не утре, то вдругиден забележим навръх Царевец паметник на император Бълдуин Фландърски - като жертва на чудовището Калоян, дето не пожелал да забележи в бъдното, че България ще бъде приета за страна член на обединена Европа.
в. Дума - стр. 12
[/url]
|
otgovor za pametnicite...