Предполагм, че това ще ти е по-интересно от сниките на Орфей!

Митът за Орфей е фалшифициран
Филмът ми разказва истинската и непредубедена история за реформатора на древността

- Г-н Иванов, каква истина за Орфей разкрива филмът ви?
- Учили са ни, че Орфей е певец и музикант. Причината вероятно са тези насадени образи, в които Орфей свири сред животни на мозайки, релефи, глинени съдове. Но това е най-малкото, което той представлява.
Всъщност Орфей е реформатор, просветител, учител. Реформира вековни тракийски вярвания. Траките са вярвали в безсмъртието на душата, знаели са, че когато умрат, отиват на друго място и царят продължава да бъде цар. Но идва един луд, който казва: „Да, прави сте, душата е безсмъртна, но се преражда." Това е невероятна ерес и една от причините Орфей да не бъде приет, както се случва с всеки реформатор.
- Откъде сте толкова убеден в твърденията си?
- Правих сценария 3 месеца. За това време изчетох над 30 книги. Информацията взех от източници от античността, преведени по царско време. След това попаднах на същите източници, но издадени през 70-те и 80-те години на миналия век. Нека да ме прощават учените от това време, но като тях не се прави, не е честно. В новите издания липсват някои важни неща. Давам си сметка, че през 70-те години на миналия век едно ядро от учени прави фалшификация в историята на народите, живели по нашите земи. Почва да се говори за нещо, което не намира реални доказателства.
- Какво е то?
- Такова нещо като десетстепенен тракийски орфизъм примерно не съществува. Но това е доста специфично. Филмът за Орфей всъщност връща истината за него такава, каквато я знаят хората, живеещи извън България.
Орфизмът е в основата на Питагор и Платон, на съвременни научни теории, на философски учения, на религии. Той съдържа в себе си есенцията на най-светлата човешка мисъл на съвремието - безсмъртието на нашата душа, както и че смисълът на човешкия живот е самоусъвършенствансто.
- Какво разказва филмът?
- Под формата на приказка показва кой е Орфей. Той е тракиец, учил се е в земите на Египет и донася в България монотеистичния култ към слънцето.
Монотеизъм за онова време по тези земи е революция, ерес. Основната идея на филма е, че тракийската култура е в основите на европейската цивилизация.
- Преди години вие правехте клипове на фолкпевиците. Как започнахте да снимате документални филми?
- Не съм предполагал, че ще се случи, нямах смелост дори да го помисля. Когато учих в НАТФИЗ при Хачо Бояджиев, мечтата ми беше да правя тв програми, шоу, клипове.
Нещата се преобърнаха, когато през 1996 г. се видях за пореден път с леля Ванга. На Нова година отидохме при нея с Невена Коканова да й честитим празника. Подарих й двойка индийски синигери, Невена й даде един хубав шал. Взех синигерите, защото са кротки птички, не се страхуват от човека и непрекъснато пеят, дори и да ги държиш в ръка.
Леля Ванга пое клетката и 20 мин. не ни обърна внимание. След това я сложи до себе си и каза: „Тия пилета са много отдалеко. Много интересни неща ми разказаха. Я сега кажете вие." Имах намерение да я питам дали е съгласна да направя филм за нея, но не посмях. На тръгване й целувам ръка, а тя: „Това, за което си дошъл, ще стане."
Така направих филма по нейно желание. Беше в годината на нейната смърт. Между другото, той е един от най-често излъчваните по БНТ. Показват го всяка година от 1996 г. насам вече 12 пъти.
- Кое е привлекателното в документал истината?
- Когато правиш документално кино. Започваш да живееш друг живот - на героя. Особено щастлив бях, когато Емил Димитров ми каза: „Ти защо не направи филм за мен?"
Заснех десетки часове разговори с него и направих филм в 2 части. Но БНТ настояваше да го съкратя наполовина и това беше причината да напусна държавната телевизия. Тръгнах си, но когато дойде новото ръководство на медията, хареса филма и го излъчи целия.
- Трудно ли се снима Хачо Бояджиев? И за него сте правили филм?
- Той отказваше на всички режисьори, но не щеш ли, за мен се съгласи. Ако българската телевизия трябва да има едно Събирателно лице, това е Хачо Бояджиев. Заради програмите, които е правил, начина му на работа. Ученето при него не беше в сградата на НАТФИЗ, а по време на работа примерно в НДК, където снимаше концерти, в телевизията, когато снимаше или монтираше.
Само когато искаше да ни научи как се прави режисьорски анализ, го правеше по особено жесток начин. Викаше ни сутрин в 7,30 ч у тях, бяхме трима души в класа му. Нарочно го правеше, за да ни превъзпита.
- Успя ли?
- Дисциплинира ни. Караше ни да ходим у тях с написан режисьорски анализ на някоя тв форма - мюзикъла "Криворазбраната цивили- зация" или театрална постановка. Този анализ е нещо като литературния, но се прави по линия на действието. Коментираш обстоятелства, събитиен ред, цветово решение от гледна точка на осветлението, разкадровка - в какъв план е снимано дадено действие, характеристика на костюма и т.н.
Като му го занесеш, не ти чете работата, което е най-обидното Поглежда я диагонално, хвърля я и казва: „За нищо не ставате. За какво всъщност се занимавам с вас."
Едва сега осъзнавам, че е бил невероятен педагог. На много хора е чел лекции, но лошото е, че на малко е бил учител, а има на какво да научи. И както ни е наругал, изведнъж решава, че ще ни води някъде вечерта.
Тръгвахме с колата, която тогава имаше - един Фиат, ходехме по заведения, той ни черпеше, запознаваше ни с много хора. Държеше се с нас, сякаш ни беше баща. Безкрайно съм му задължен, че ме научи на занаят.
- Той хареса ли си филма?
- Когато камерата се завъртеше, ставаше друг човек - изцяло в твоите ръце. Правеше всичко, което казвах като автор и режисьор. Най-сензационното си изказване направи в края на снимките, а аз го сложих за начало на филма: „Телевизията умира. Бъдещето е на интернет." Каза това преди 7 години.
Беше ме предупредил в началото, че няма да говори по лични теми. Но докато правех интервюто, започнах да го разпитвам и той даде отговор на всичко.
Неговият коментар за филма беше най-хубавият, който получих. Той го изгледа, без да каже нищо, махна си очилата, разтърка си очите, разчувства се и излезе.
- Преди време снимахте проблемен филм - "За кучетата и хората", в които показахте умъртвявания на животни. Нещо промени ли се?
- Това беше филмът, който ми даде някакво самочувствие. Той стигна до Бундестага в Германия чрез тогавашната немска посланичка Урсула Зайлер, която го хареса, и предизвика там реакция. Тук се излъчи но Канал 1, имаше коментари, но хората, засегнати във филма, се опитаха да го неглижират.
Това не беше филм за кучетата, а за хората - колко можем да бъдем жестоки, когато никой не ни контролира. Когато си жесток към хората, законът те ограничава по някакъв начин, но жестокостта към животните няма кой да я ограничи - само бога в теб, който ние наричаме морал.
Във филма Рени Цанова обяснява, че световната практика е доказала, че не всеки, който убива животно, убива хора, но задължително всеки убиец на човек преди това е убивал животни. Психолозите във филма казаха, че жестокостта, която тогава толерираме (2001 г.), ще се върне върху нас. Седем години по-късно виж каква агресия има в училищата.
До ден днешен си личи, че законът ни за защита на животните е приет под натиск отвън заради изискванията на Европа. Някак си в него не личи нашата увереност, че стойността на живота е абсолютна.

Вестник "24 часа" - 1.11.2008 г.

Източник www.dodofilm.net