|
|
| Тема |
 Re: От саур [re: Бaн Чao] |
|
| Автор | cayp (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.06.08 20:17 |
|
|
|
Местоимението "аз" е нормална славянска дума с паралели в останалите славянски и индоевропейски езици. Някои любители на иранските следи в българския се хващат за това, че в останалите славянски езици било "я", а само в български "аз", защото го били донесли прабългарите-иранци. Всъщност проблемът в "аз" не е "з"-то, а "а"-то, което обаче го има и в "я" и което може да е резултат от иранско влияние. Т.е. ако има иранско влияние, то е засегнало всички славянски езици още в много древни времена и няма нищо общо с иранския елемент у прабългарите.
Старославянската форма е била "азъ/язъ", но в повечето съвременни славянски езици "з"-то е изчезнало и е останало само "я". "З" в "азъ" е произлязло от индоевропейско "gh". "З" е запазено в съвременния български и в словенски ("jaz"), имало го е в старочешки и старополски ("jaz") и полабски ("jоz").
Това отговаря на останалите индоевропейски езици, напр. староиндийски aham, авестийски azъm, гръцки ЕГW, латински ego, немски ich, литовски as', латвийски es, старопруски as/es, арм. es, хетски uk и т.н.
Отпадането на "з" в повечето славянски езици не е изолирано явление - съгласната от местоимението е отпаднала и другаде, напр. англ. "I" срещу немското "ich"; гръцки диалектно IW срещу ЕГW; и в романските езици "g" от латинското "ego" е изчезнало: френски "je" (старофр. "io/ie"), италиански "io", испански "yo", румънски "eu".
| |
| |
| 
|
|
