Януари 1945 г. е бил страшен в Македония

Разговор със Стоян АНДОВ

Главният редактор на в. “ПРО и АНТИ” разговаря със Стоян АНДОВ - председател на Либералната партия в Македония

- Господин Андов, не е ли много странно, че и в България, и в Македония има хора, които казват: “Не трябва да се занимаваме с миналото. Трябва да гледаме само напред в бъдещето”?
- Да, у нас има много такива хора. Те се оправдават с това, че ако говорим за миналото, няма да вървим напред и ще изпуснем идващото. Това не е правилна позиция за бъдещето. Не може да мислиш за следващите дни, ако в предишните съществуват проблеми със затвори и репресии. Ние в Македония имаме много политически затворници, чиито присъди не са съдебно уредени. Тези хора все още носят клеймото “врагове на държавата”, а всъщност те нямат никаква вина и действие против нашата държава. Много голям процент от тях изобщо не са извършвали нищо срещу държавата. С тези хора, с техните семейства, с тяхното потомство не можете да градите бъдещето. Те няма да ви вярват, ако твърдите, че на тях нищо не им се е случило. Затова, занимавайки се с миналото, което е много тъжно, с много отворени рани, ние се занимаваме с нашето бъдеще, работим за това бъдеще.

- Вярвате ли, че някога ще излезе наяве истината за кървавата Коледа в Скопие през 1945 г.?
- Трябва да излезе. Този януари в Македония е ужасен. Знае се за хора, разстреляни в Куманово и Велес. Има сведения за убити по време на тази Коледа в Скопие, в едно село близко до Кавадарци и на други места. Мисля, че трябва да се получи достъп до всички документи по тези престъпления, да се хвърли светлина върху тях. Трябва да се узнае какво се е случило, кои са тези, които са организирали разстрелите. Какви са причините са стореното и така нататък.

- Вие сте инициатор на закона за лустрацията.
- Да, аз го предложих.

- Оказа се, че той има две фази и втората фаза се бави прекалено много. На какво се дължи според вас това забавяне?
- Първо, аз предложих законът да бъде в две фази, да мине през две четения, за да пусне корени в съзнанието на обществото и в държавата. Мисля, че това не е грешка, защото получихме подкрепа от общественото мнение и имахме огромна поддръжка и в парламента. Очаквам в най-скоро време председателят на парламента да внесе закона за окончателното му приемане.

- Разбрах, че вие сте помогнали за организирането на тази отдавна подготвяна конференция. А нейният надслов е “Комунизмът - на международен съд”. Каква е оценката на това, което се случи през тези два дни?
- Мисля, че всички тези хора, събрани тук, не са имали възможност открито да говорят, да споделят своите преживявания, своите възгледи за тези престъпления. Това си беше тяхна инициатива. Аз само я подкрепих. Много важно е, че конференцията я правят двете организации - Сдружението на македонците, репресирани по политически причини, и Сдружението на репресираните албанци от Македония. Те разбраха, че съдбата им е била еднаква, затова и решенията, които ще вземат, трябва да са еднакви.

- Ще участвате ли в конференция на тази тема в България?
- Зависи от това какви ангажименти ще имам, но с удоволствие бих дошъл в България, за да участвам в подобна конференция. Зависи от датата, на която ще се състои. Защото имам ангажименти в парламента. През октомври ще се състои второто четене на втория мой закон за лустрацията. И това може да ме задържи да бъда в Македония.

- Фондация “Фридрих Науман” и нашият вестник организираме конференция на тази тема. Бихме съгласували след приемането на този закон в Македония вие да дойдете в България и да разкажете за постигнатия успех.
- Да, с удоволствие.

- Вие сте политик, държавник, дипломат от кариерата. Как оценявате сегашните взаимоотношения между Македония и България?
- Имаме добри отношения с България. Трябва да ги развиваме и подобряваме още. В нашия регион има промяна. България вече е член на НАТО и на Европейския съюз. Това означава, че бихте могли да ни помогнете да влезем в НАТО и в ЕС.

- Вие като депутат нямате проблем с визите, но как гледате на това, че македонците имат огромни трудности при влизането в България?
- Това обясних на моите колеги от българския парламент, с които се срещнах от 17 до 20 април. Годишно около 500 хиляди граждани на Македония минаваха границата ви. Тази година едва ли ще има около 5 хиляди. Това е удар по взаимните ни връзки, на равнището на нашите граждани. На тях не можеш да им обясниш, че това е искане на ЕС. Те остават с впечатлението, че е решение на българските власти. Гражданите от Македония остават с едно неприятно чувство. Това беше една от главните теми, по които водих разговори при срещите на официално равнище.

- Гърция е член на ЕС, но македонците могат да влизат в нея по-лесно.
- Да, гърците са създали някакъв по-добър работен механизъм. Нашите хора сега нямат проблем с визите. Но казват, че имали проблем с парите.

- Това добре ли е?
- Да, но ще е добре да идват и в България. Добре е либерализирането на режима за визите за Гърция, но би трябвало да имаме и по-либерален визов режим и с България. След Нова година очаквам условията да се подобрят. Това личи и в протокола, който подписахме с Европейската комисия. Ако България прояви толерантност въз основа на този протокол, ще е добре.

- Значи да очакваме от Нова година да нямате трудности, когато ни идвате на гости?
- Може би не в тази степен, както беше досега, но вярвам, че ще има либерализация.