Тъй-като несъмнено се излезе извън темата за „Панагюрското златно съкровище”, признавам, не без моя вина, то прекратявам участието си, но преди това искам да отбележа следното:

Изключително сериозно, задълбочено и критично, трябва да се отнасяме към историята ни. Затова се радвам на смислените Ви постинги, и Ви поздравявам, че сте открили начин да пишете на гръцки като смесите Кирилица и Латиница, което, не ще и дума, е много символично. Въпреки това е добре, администраторите да качат и гръцки, все пак сме в Европа ,а в Европа от край-време се пише и на гръцки.

Много бих желал да разбера от коя по-стара гръцка дума, произлиза старата звучна българска дума „панагюрище”. Разбира се, Вие сте несъмнено прав за ПАNАГYРIС - "всенародно събиране", "празник", "панаир", бих добавил и „панагир”-ост.

Една буква, в дума от хилядолетия, е малка разлика и за това напълно съм съгласен с това което сте написали „...Само Прокопий пише за Фанагурис, а Теофан и Кедрин я наричат Фанагурия...”

Доколкото ми е известно, руските и татарстанските учени също се основават на „информация от гръцките и римските географи и историци”, така че, тяхното противопоставяне е неуместно. Друг е въпросът с легендата за бежанеца от персийските орди, гръка Фанагор, живял в VІ в. пр. Р. Хр. , записана от Византийския църковен писател, оратор и архиепископ, Евстафий Солунский 1115-1193г., позоваващ се на живял 15 века преди него писател; или местната легенда „О Черном Лекаре”. По тази логика, за източник може да посочим и летописеца Велизарий за когото пък научаваме от писателя Антон Дончев.

Разкопки в този район се правят вече век и половина, за това време са написани хиляди и хиляди научни работи, споменаващи името Фанагория. Трудно се променят установени клишета. С Ваша помощ се убедих, че този древен град, търговско средище, като столица на Българска държава е носил звучното Българско име Панагюрище, записвано и преиначавано на Phanaguris = ФANAГOPIA=Фанагория = и др.