Тракийски ателиета има
Котис I.
Археологическите находки от началото на IV в. пр. н.е. и през неговото управление показват единно икономическо и културно развитие в тракийските земи северно и южно от Балкана. Заради находките от сребърни съдове и апликации за войнското снаряжение този нов хоризонт с право може да бъде наречен "сребърен” (въпреки че от гледна точка на политическото и културното развитие той е по-скоро "златен век” в тракийската история).
Чрез дарителските формули за Котис, които се срещат върху различни по форма и украса съдове, ние разполагаме с точни данни за производството им най-общо през втората четвърт на IV в. пр. н.е., както и за техните производители от тракийските занаятчийски селища в Югоизточна Тракия. Те ликвидират досегашните съмнения, изказани в научната литература, за възможностите на тракийските торевти по отношение на сребърната и златната металопластика. Пак те доказват тракийското производство на фиали, ойнохоета, ритони, амфори ритони и др., украсени със сюжети и образи от тракийската и гръцката митология.
Най-рано датираното антропоморфно изображение—"маска” е върху фиалите от Могиланската могила и от Рогозенското съкровище (кат. № 42, 101—103, инв. № В-479, 576, 592, 585). Чрез красиво украсената "букелна” фиала (кат. № 42) те се датират към втората четвърт на IV в. пр. н.е. въз основа на дарителската формула "За Котис от Ергиске”. Маските и на четирите рогозенски фиали си приличат и са произведени вероятно от една и съща матрица. Но фиала № 42 се. отделя от останалите по изработка — докато нейната маска е изработена върху допълнително поставена сребърна пластинка, маските на останалите три са изчукани направо върху умбото им. Може да се предполага, че фиала № 42 има свой паралел във фиалата, която се съхранява в Метрополитенския музей в Ню Йорк; тя е украсена с маски на перси, които са припоени към съда. В празнините има зрънца от бронз, които звънтят при докосване на фиалата. Подобна фиала е засвидетелствана чрез надпис в храма на Аполон в Делфи през 279 г., където е попаднала с предметите, принадлежали на осветения в края на V в. пр. н.е. Ейлейтиейон. Друг паралел тези фиали имат в един сребърен каликс от гробищата в Ставруполис (Тесалоника), датиран във втората половина на IV в. пр. н.е. Антропоморфната маска е напуснала умбото на фиалите, за да украси дъната им в пояс от женски (срв. В-431, 466) или мъжки (срв. скифоса от Стрелча) глави, за да стигне до концентричните кръгове с негърски глави от панагюрската фиала. Прототипите са в Тракия, изработени за Тракийски цар през първата половина на IV в. пр. н.е. в тракийски ателиета. Не е ясно кога се появява при фиалите украсата от смесени орнаменти — животински, растителни и човешки. Досега мнението бе, че са характерни за Южна Русия, т. е. за торевтиката, създавана в ателиетата на северопонтийските колонии по скитска поръчка. Няколко рогозенски фиали имат обаче също такава украса (кат. № 94—97, 99 т—100, инв. № В-429, 543, 556, 465, 431, 466). "Южноруските” паралели насочват към IV в. пр. н.е., и то към неговия край, датирани с монета на Александър III Македонски. Бъдещите изкуствоведски и други проучвания сигурно ще уточнят датировката на тези съдове, които очевидно създават моста към следващия културно-исторически хоризонт.
Този хоризонт, който се определя от находките от края на IV и началото на III в. пр. н.е., е свързан с предишния и чрез континуитета в развитието на сребърните апликации, но е белязан и с нови явления, които го приобщават към културното койне на ранноелинистическата епоха. Епоха на царе от гръко-македонски произход, наследили властта на великия завоевател от Пела до Вавилон, с "варварския” вкус към разкоша и златото; заради него елините понякога се присмивали на тракийските царе, ако съдим по сведенията на гръцките писатели. Нищо чудно, ако и тракийските династи, оцелели в държавата на Лизимах след 323 г., да са били arbitri elegantiorum в елинистическия свят благодарение именно на традицията в употребата на изящни съдове и предмети от сребро и злато. Ето защо едно бъдещо, основано на проучванията на торевтиката от тази епоха, потвърждение няма да изненада никого. Предпоставка за подобно твърдение са и златните и сребърно-златните предмети от Могиланския гроб №2, погребението при Розовец, Панагюрското съкровище и др. Изработвани в Тракия или извън нея по поръчка на тракийските владетели, находките от този хоризонт са достояние на тракийската култура и плод на дълголетна традиция.