- Потъни в себе си, преди да се издигнеш до Началото на нещата, до великата Троица, която блести в непорочния Етер. Изгори плътта си с огъня на мисълта, отдели се от материята, както се отделя пламъкът от дървото, изпепелявайки го. Тогава духът ти ще се устреми в чистия етер на предвечните Причини подобно на орела, който лети като стрела към трона на Юпитер. Ще разкрия пред теб тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Но чуй великата тайна: единната Същност господства и в небесните дълбини, и земните бездни; Зевс е гръмовержецът, Зевс е жителят на небесата. Негови са и мъдрият съвет, и силната омраза, и любовният екстаз. Той е негаснещият Огън на всичкото, мъжкото и (?)женското Начало, той е Царят, Богът, Учителят.

Юпитер е божественият Съпруг и божествената Съпруга, Бащата и Майката. От техния свещен съюз произлизат несекващите Огън и Вода, Земя и Въздух, Нощ и Ден, гордите Титани и вечните Богове, и се разпръскват семената на човешкия род.

(К.М. Вероятно тук повечето от Вас ще ме пратят нанякъде по-надалече, но от опитът който съм натрупал много трудно е да определиш къде свършва преписаното, къде продължава написаното устно сказание и къде започва изписаното "авторово" представяне на нещата. Пример: Кабала - Там където се описват сферите на влияние на 72-та гения (в българския вариант на френския превод на Папюс) под № 16 или 17 геният Хакамиах освен за специфичните си божествени задачи трябва да се грижи и за българския народ. Досега "изпитваните" от мен езотерици не можаха да ми кажат това оригинален текст ли е във френското издание на Кабала-та или добавка от българския издател или преводач езотерик.)

Любовното сливане между Небето и Земята е неразбираемо за непосветения. Мистериите на Съпруга и Съпругата се разкриват само пред посветените
...гръм разцепваше скалите, мълнии раздираха небето и ти трепереше и не разбираше откъде е този огън и къде отива той. Това е огънят на мъжкото Начало, семето на Зевс, Огънят-Създател. Когато пада мълния, тя е хвърлена от десницата му. Но ние , неговите жреци, (?)можем да отклоняваме или да насочваме стрелите му.

Погледни небесната твърд. Виж блестящите съзвездия, намертнати с Млечния път - искрящи прашинки на светове и слънца. Виж как свети Орион, (?) с тялото на божествената Съпруга, която кръжи в такт с песента на Съпруга.
Взри се с очите на духа си и виж отметнатата й глава, прострените ръце - и ще повдигнеш звездния воал (?). Юпитер е едновременно и божественият Съпруг, и божествена Съпруга. Ето първата тайна.

...Второ посвещаване. Духът ти ще проникне в искрящата област, където великият Творец смесва душите и световете в чашата на живота. Като утоляват с тази чаша жаждата си, съществата забравят своя небесен произход и се спускат в страдалческата бездна на ражданията.

Зевс е велик творец. Дионис е неговият син, неговото проявено Слово (?). Дионис - светлия Дух, живият Разум - сияе в обителите на Баща си, в храма на вечния Етер...Веднъж, когато наведен съзерцава небесните бездни през воала на съзвездията, той вижда в далечината своя собствен образ с прострени ръце. Омаян от видението, очарован от своя двойник, той се хвърля да го поеме. Но призракът постоянно се отдалечава и го притегля към бездната. Накрая се спуска в сенчеста долина. Там вижда Персефона. Прекрасната Мая тъче покривало с образите на всички същества. Дионис е очарован от божествената дева. Но гордите Титани и свободните Титаниди го забелязват. Едните, като завиждат на красотата му, а другите - обладани от безумна любов (към кого?), се нахвърлят и го разкъсват на парчета. Сетнеги хвърлят във врящ казан, а сърцето му заравят. Юпитер поразява с гръмотевици Титаните, а Минерва се издига в етера със сърцето на Дионис. Тма то се превръща в искрящо слънце. От кълбата тамян при изгаряне тялото на Дионис се създават човешките души и се изкачват на небето. Когато бледните им сенки достигнат пламтящото сърце на Бога, те се разгарят с ярък пламък и Дионис възкръсва, по жив от преди.
Това е тайната за смъртта на Дионис.

(К.М. В края на 80-те години на миналия век един наш математик - Васил Манов "сервира" на научната общественост, че слънцето "ражда" човешки души на всеки 2 на степен (n) секунди, където н е по-голямо от 10, но вече не го помня точното число. Материалът беше засекретен във (?) ВНВВУ "Г.Бенковски". След това през 90-те години някои "извадки" видяха бял свят...)

Възкресение на Дионис. Човечеството - това е плътта и кръвта на Дионис. Страдащите люде са неговите разкъсани части, които в продължение на хиляди съществувания се търсят и взаимно измъчват в омразата и любовта си. Огнената топлина на земята (?), бездна за нисшите сили, ги притегля все по-силно. Но ние, посветените, които знаем какво е горе и какво е долу, подобно на магнит ги притегляме и в същото време сами сме притегляни от боговете. Така с помощта на небесни магии ние възсъздаваме живото тяло на божеството. Ние караме небето да ридае и земята да ликува; като скъпоценни камъни носим в сърцата си сълзите на всички живи същества, и за да ги превърнем в усмивки, Бог умира в нас , но и в нас възкръсва...
...Тук се прознасят думите на посвещението...(няма ги в текста)
...Нужен е огромен труд, или тежки страдания, за да се отвори вътрешния взор.

...В Тесалия, в Темпейската долина, се издига храм на Дионис. Там той се явява на посветени и ясновидци изпаднали в магически сън.

Сред книгите, приписвани на Орфей, са:
Аргонавтики - описание на великото дело на Хермес;
Деметриади - космогонична поема за майката на Боговете;
теогоничните - Свещени песни на Бакх, чието допълнение е Теогония;
Булото, - или - мрежата на душите,
Изкуството на мистериите и храмовите обреди,
Книга на мутациите, химията и алхимията,
Коридантите - книга за земните тайни и за земетресенията;
Анемоскопия - книга за атмосферата, една естествена и магическа ботаника