...През тази епоха Тракия е арена на ожесточени битки. Слънчевите и лунни религии си оспорват водещата роля. Борбата между поклонниците на слънцето и луната съвсем не е празна разпра. Двете вярвания представляват две теологии, две космогонии, две обществени организации с напълно различен характер. Култовете на слънцето и на Уран се изповядват в храмове в планините, подчиняват се на строги закони и са представяни от жреци. Лунните култове господстват в долините и се водят от жрици. Обредите се отличават със сладострастия и отгии, с безразборно (??? спорно е) прилагане на окултни умения. Жреците на слънцето и жриците на луната воюват на живот и смърт. Това е борба между половете, започната от древността, една открита или замаскирана, но никога несекваща борба между мъжкото и женското начало, изпълнила с певратности цялата човешка история.
(Коментара мой - Ето къде се появяват и амазонките - пазителките на лунния култ - посветени в тайните на техните вярвания бойци, както "тракийската гвардия" от посветени мъже бойци край Делфи. Остава само "една въздишка в близост до светая светих на някой от храмовете от противника" и ритуалния бой на живот и смърт между двата култа може да е факт. Такъв е описан в "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър отдавна, без да е персонифициран полът на пазача на дървото на живота и кандидатът да му отнеме мисията да бъде пазител)
...Както в съвършеното сливане на мъжкото и женското начало е същността и тайната на божественото, така само равновесието между тези две начала е способно да създадде велика цивилизация.
Навсякъде в Тракия, както и в Гърция, боговете на мъжкото начало са принудени да се оттеглят във високите планини. Пред тях народът предпочита неспокойните женски божества, които възбуждат опасни и стаени страсти. Жриците на луната, или тройната Хеката, завземат върховната власт и превръщат древния култ към Бакх в кървав ритуал. Започват да се наричат Вакханки, за да подчертаят върховното си управление и господство над мъжете. Вълшебници, съблазнителки, жрици на кървави жертвоприношения, те градят светилищата си в закътани места из равнините. В какво е мрачното очарование на тези светилища, които еднакво притеглят и мъжете и жените? Голи тела, похотливи танци, викове, кикот...и вакханките повалят на земята любопитния чужденец. Той е длъжен да се почини и да участва в обредите, в противен случай го очаква гибел. Вакханките опитомяват лъвове и пантери (?) за участие в празненствата им. Но щем почитат тройната Хеката, сетне с лудешки танци в кръг призовават подземния двуполов и с глава на бик Бакх (4)
(4) Бакх с глава на бик се среща в XXIX орфически химн. Това е остатък от старинен култ, който по никакъв начин не принадлежи на чистото учение на Орфей. Защото Орфей пробразява народния Бакх и небесния Дионис, символ на божествения дух, който еволюира във всичките природни царства...